
Интернет е пълен с електронни калкулатори, които изчисляват калорийния баланс и съветват да консумирате определен брой калории според целта ви. Калорийният баланс от своя страна представлява разликата между калориите, приети чрез храната и тези, изразходвани чрез физическата активност. На пръв поглед звучи доста логично - по-малко калории от храна + повече физическа активност = загуба на телесна мазнина.
Човешкото тяло обаче е изключително сложно и индивидуално и за тези от нас, които се опитват да се отърват от излишните килограми, може да се окаже истинска мъка да постигнат целта следвайки този метод. Причината калорийният баланс да не е ключ към отслабванете се крие и в това, че тялото не обработва всички калории по един и същи начин.
Според метода на калорийния баланс, тялото съхранява всички калории по един и същи начин в едно „отделение“, след което ги изразходва и при дефицит достига до съхранените като телесна мазнина калории и това води до отслабване.
Съхранителните отделения за приети калории обаче са две и има два различни начина, по които приетата енергия (калории) се депозира от организма на човека: като гликоген в черния дроб и като телесна мазнина.
Когато се храним, получаваме енергия от три главни източника: глюкоза (въглехидрати), протеини (белтъчини) и мазнини. Само два от тези източника остават в телата ни под формата на запас за по-късна употреба – глюкозата и мазнините. Тялото не може да запази протеин, затова излишният такъв, който не може да бъде изразходван веднага, се превръща в глюкоза. Тя се съхранява от черния дроб под формата на гликоген, но черният дроб има ограничен капацитет за това.
В момента, в който депото за гликоген се запълни, останалата част от калориите се запазва под формата на мазнини. Това е и причината, поради която храните с малко мазнини са препоръчвани (погрешно) за отслабване, но непосредствената дестинация на приетите калории не е основният фактор за наддаване на тегло.
Както мазнините в тялото, така и гликогенът се използват за енергия при липса на храна, но това не става еднакво или едновременно. Тялото предпочита да използва гликоген за енергия, а не телесни мазнини. Това е логично, защото е по-лесно да се изгори гликоген - по отношение на нашата аналогия е много по-лесно да вземете храна от хладилника в кухнята, отколкото да извървите целия път надолу към мазето. С други думи, ако имате нужда от 200 калории енергия, за да отидете на разходка, тялото ще вземе тази енергия от гликогена. Ако той е на разположение няма да си създава грижата да търси телесни мазнини.
Това, което ще накара тялото всъщност да „бръкне“ и извади телесните мазнини от запаса си, е хормонът инсулин. Той е главният определящ фактор за това кой ресурс на енергия ще се използва от тялото.
Когато не се храним, нивата на инсулин са ниски и това позволява пълен достъп до съхранените мазнини. С нисък инсулин дори не е нужно първо да се изразходи гликогена, за да се достигне до складираните мазнини, защото те просто са много по-достъпни.Затова вие бихте имали много по-голям и задържащ се ефект от отслабване чрез контрол на инсулина, вместо чрез контрол на калориите.
Контрол на инсулина се постига чрез периодично гладуване и подбор от храни, които не предизвикват покачването му. Пример за такива храни са непреработени меса, естествени мазнини, яйца, тъмнолистни зеленчуци, горски плодове, пълнозърнести храни, сьомга, авокадо, ядки, сусам и слънчоглед, лен. Добавяйте киселини като лимони и лайм, ябълков оцет, използвайте канела и куркума.
Избягвайте преработени брашна, захар, фруктоза, транс-мазнини, млечни продукти с ниска масленост, продукти с етикет „ниско калорично“, „протеиново“, „диетично“. Такава информация всъщност предполага, че естествените мазнини са заменени с въглехидрати.
Джани Ролистенова е бивш професионален спортист и треньор в шведския национален отбор по синхронно плуване. Понастоящем е мениджър на верига за доставки на хотели и по този начин претворява в работата си страстта си към здравословното хранене.
Практикува периодично гладуване, опитен активист на осъзнатото хранене и приготвянето на
храна в домашни условия. Последовател на метода OMAD (One meal a day) и
кетогенното хранене.
Автор е в сайта www.glad-bg.com Инстаграм: @jannyniwayan