Снимки: Анелия Треновска
След като ви срещнахме с наши сънародници от Италия, Китай и Испания, продължаваме с Анелия Треновска, която живее и работи в Дюселдорф, столицата на провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия.
Каква е ситуацията в Германия в момента?
Неспокойна. Броят на заразените расте много бързо, хората са притеснени, запасяват се с храна и други стоки от първа необходимост. Постоянно се взимат нови мерки за спиране на разпространението на коронавируса и никой не знае дали от следващия ден няма да бъде наложена пълна забрана за излизане. Освен това хората се притесняват за работните си места и доходите си. Много фирми намалиха работното време на служителите си или пуснаха персонала си в принудителен отпуск.
Вие живеете в най-заразената област. Има ли разлика в режима с другите области?
Северен Рейн-Вестфалия е най-засегнатата от коронавирус федерална провинция, към момента има над 7 000 заразени и 32 смъртни случая.
Огромният брой на заразените се дължи на това, че през февруари, в началото на епидемията, хората празнуваха карнавал с масови празненства, на които се събираха хиляди. Властите подцениха ситуацията и не реагираха навреме.
Първите сериозни мерки за овладяване на епидемията бяха взети едва преди седмица. Затвориха училищата, детските градини, детските площадки, оперите, музеите, театрите, а на служителите във фирмите беше препоръчано при възможност да работят от вкъщи. Стъпка по стъпка започна и ограничаването на обществения живот, като в началото беше намалено работното време на баровете и ресторантите, но останалите браншове като фризьори, козметични студиа и т.н. можеха да работят без ограничение. Едва тези дни беше издадена наредба, с която се разрешава работата само на хранителни магазини, дрогерии, аптеки, банки, пощи и бензиностанции.
В началото всяка провинция се спасяваше самостоятелно, всички мерки бяха доста хаотични. Въпреки високия брой на заразени, мерките тук бяха доста по-леки в сравнение с други провинции като Бавария и Берлин например. В последните дни провинциите уеднаквиха мерките си като беше гласувана наредба за цялата държава, с която се забранява придвижването на групи от повече от двама души, затварянето на барове и ресторанти, и задължителното спазване на дистанция от 1.5 метра.
Свършват ли стоки от първа необходимост?
Да, рафтовете в магазините са празни. Липсват хранителни стоки от първа необходимост като брашно, ориз, спагети, захар, сол и консерви. Липсват също така сапун, почистващи препарати и веро. Служителите в магазините не смогват да заредят, всичко изчезва за минути. Хората пазаруват в огромни количества, заото не се знае докога ще има.
Надпис в магазин: Няма тоалетна хартия. Не знаем кога ще има отново.Запасяват ли се хората още с тоалетна хартия?
Хората си дърпат пакетите с тоалетна хартия от ръцете, често се стига до скандали, а понякога и до сбиванияСтатистиката показва, че смъртността в Германия е доста по-ниска от Италия, Франция, Испания. На какво се дължи това?
Според мен е съвкупност от множество фактори: извършват се повече тестове, разпространението на вируса е по-високо сред младото население, Германия разполага с около 28 000 легла в интензивните отделения, има болници дори и в малките населени места.
Повечето възрастни хора не живеят със семействата на децата си, а най-често в старчески домове. Това ограничава контактите им с млади хора, които са най-често носители на вируса.Проявява ли се в тази трудна ситуация така известната германска дисциплина?
В началото заплахата от разпространение не се взимаше особено насериозно. Но в средата на миналата седмица канцлерът Ангела Меркел направи телевизионно обръщение към народа, в което обясни сериозността на ситуацията и помоли всички за отговорност и солидарност в борбата с епидемията. За първи път от 15 години Ангела Меркел направи непланувано обръщение по телевизията. То беше гледано от над 25 милиона зрители и мисля, че точно тази реч промени нагласата сред германците. Апелът за социална отговорност беше най-вече към младите хора, защото те боледуват леко, но чрез тях заразата се разпространява много бързо и по-този начин застрашава живота на възрастното население. Повечето хора са наистина стриктни в спазването на дистанция и ограничаването на социалните контакти По улиците и парковете почти не се забелязват групи от повече от 2-3 души.
Дали фактът, че германците са свикнали да стоят вкъщи повече заради студения климат, им помага в момента?
Как помага държавата на бизнеса, а и на хората в тази ситуация?
Правителството планира спасителен пакет от 600 милиарда евро. Освен това се планува държавата да изтегли нов заем от 150 милиарда евро. За малкия бизнес и за хората, които работят на свободна практика, се планува да бъдат отпускани еднократни плащания от 9 000 до 15 000 евро за период от 3 месеца. За средния и едър бизнес е плануван спасителен фонд от 400 милиарда евро. Също така се планува достъпът до социални помощи и помощи за деца да бъде улеснен. Обмисля се и забрана за изгонване на наематели, в случай, че не могат да си платят наема. Всички тези мерки все още се дискутират и не са окончателно приети. Затова хората с малък частен бизнес, които са най-засегнати от санкциите, не чакат държавна помощ, а се опитват да намерят друг изход от финансовите си затруднения.
Някои малки кафета в нашия квартал предлагат ваучери, които могат да бъдат закупени сега и да бъдат използвани по-късно, когато кафетата отново отворят. Цветарските магазини оставят през входовете си кошници с безплатни цветя и касички за дарения.
Кога ще е пикът в Германия според прогнозите там?
Вие лично как оцелявате, как пазарувате, излизате ли?
Аз и съпругът ми работим от вкъщи.
Направили сме си график – докато единият работи, другият гледа детето и след това се сменяме. Нямаме никакви социални контакти, излизаме веднъж дневно за около един час в парка, колкото да разходим детето.Последните дни успяхме да се заредим с храна и, разбира се, с тоалетна хартия, така че в следващите дни да не се налага да пазаруваме. Към този момент е планувано ограниченията в Германия да останат до 19 април. Надяваме се след това малко по малко да можем да се върнем към нормалното си ежедневие.
Бих искала да поздравя моите родители и моя брат, които са лекари в една от болниците в София и от началото на извънредното положение в България работят без почивен ден. Надявам се хората в България да оценят грижите и усилията, които медицинският персонал полага в тази трудна ситуация.
