Изкуство27 март 2025

Станислав Лем: „Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират”

Ако адът съществува, той е компютризиран

Станислав Херман Лем (12 септември 1921 - 27 март 2006) е полски писател, творил в областите научна фантастика, философия и сатира. Носител е на Ордена на Белия орел, най-високото отличие за заслуги на Полша. Книгите му са преведени на 41 езика и са продадени в над 27 милиона екземпляра. Най-известното му произведение е романът "Соларис", издаден през 1961 г., който е екранизиран в киното общо три пъти.

Ако адът съществува, той безусловно е компютризиран.
Ако, каквото и да е, от атома до метеорита, може да бъде използвано като оръжие, то и така ще бъде използвано, като оръжие.
Бъдещето винаги изглежда по-иначе, отколкото можем да си го представим.
В Космоса нищо не се губи.
За да научиш нещо, трябва вече да знаеш нещо.
Закон на професор Тарантога: „Никой нищо не чете; ако чете, нищо не разбира; ако разбира, веднага забравя."
Няма да има космически диалог. В Космоса са възможни само монолози.
Пътят към звездите минава през многогодишен престой в затворено помещение. Астронавтиката намирисва на затвор.
Светът трябва да се променя, иначе той неконтролируемо ще промени нас.
Съвременната цивилизация е обмен в името на удобството.
Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират.
Колкото е по-пълно унищожението, толкова по-тайно се охранява.
Масовата култура е обезболяващо средство – аналгетик, а не наркотик.
Глупостта е движещата сила на историята.
Доброто и злото са асиметрични величини. Доброто не се позовава на злото, за да потвърди своята правота, а злото винаги изтъква за оправдание едно или друго добро.
Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание основано на опита. Разбира се, тя намалява „болезнеността от битието” за хората, а мимоходом увеличава сбора от нещастия, измъчващи всеки, именно поради своята безпомощност и бездействие спрямо масовите проблеми. Така че не трябва да я защитаваме като полезно средство дори и от прагматична гледна точка, защото това средство е лошо и безпомощно пред проблемите на човечеството.