Худ. Норберт Гьонет
На 27 април 1935 г. е роден един от големите ни лирици - Любомир Левчев (починал на 25.09.2019). Той е автор на над 30 стихосбирки. Издавал е проза, есеистика, мемоари. Носител на множество наши и международни литературни награди. По негови стихотворения са написани песни, завинаги останали в колекцията от златни хитове на българската популярна музика. Нека си спомним три от най-нежните му експресии в мерена реч.
Следлюбоов
Някога срещнах
една малолетна вещица.
Толкова хубава
друга не може да бъде.
Ти беше тази...
Ти нещо ми даде да пия,
за да остана завинаги
верен,
обречен
и твой.
Помниш ли как играехме
двамата на целувки?
Помниш ли как играехме
двамата на любов?
И докато разберем,че това са
били истинските целувки,
и докато разберем,че това е
била истинската любов,
играта,
мила,
свърши!
Свърши
играта,
мила!
И стана ръката ми само ръка.
Престана да бъде крило.
И стана леглото
само легло.
Небето -
небитие...
Но какво е тогава това,
което
сега ни съединява,
сега ни опиянява,
сега ни опожарява?
Как се нарича?
Кажи!
Може би следлюбов...
Чувам едно сърце.
То бие страшно и лудо.
Но ние сме толкова близо,
че не зная дали е моето
или е твоето,
мила.
Без сълзи
Колко е лесно да бъдеш влюбен
На двадесет години..
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен…
Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато пък ме блъсваха
в бездънното “сбогом”,
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.
А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четирсет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.
Без „сбогом”.
Без магии.
Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…
И мисля си, че не умирам.
Недопустимост
Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш.
Главата ми ще падне на гърдите ти –
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
догдето
остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви...
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.
Песента "Гълъбът" от 1977 г., в изпълнение на Лили Иванова, е по стихотворението на Л.Левчев "И ето...". Музиката е на Александър Йосифов.
