Определете се: рисувате за удоволствие или ще ставате художник

Да бъдеш художник е професия като всяка друга. Тя изисква умения и подготовка. На всички хора, които ми пишат с молба да насоча детето им към добър учител по рисуване, защото му се отдава, задавам следният въпрос: „Готови ли сте вие и детето ви да рисува 5 години по 3-8 часа на ден? При това не каквото си иска, а учебни задачи? Готово ли е да се бори с перспективи, убежни точки, колонни сенки и впоследствие зубрене на анатомия?" В 99% от случаите отговорът е: НЕ!

Тогава ги насочвам към занимателни курсове по рисуване предимно за фън и развитие на въображението.

Смятам, че ситуацията с рисунките, рисувани от възрастни хора е същата. Ок, купили сте си таблет, прокриейт или просто кутия с акварелни боички и сте нарисували нещо. Мама го харесва, съседката твърди, че сте гениални, всичките ви приятелки са във възторг. Започвате да се замисляте, дали не сте си сбъркали професията и призванието. Шляпвате го в открит достъп в интернет и изведнъж идва тълпа недоброжелателни хора, която ви казва че произведението ви не става...

Тук е моментът (ако трябва да съм честна, то той е още преди да публикувате, но…), в който трябва да определите какво искате. Искате да се научите да рисувате, да го превърнете в професия, от която да се издържате или:

И моето любимо:

Обикновено подобни публикации са коментирани в социалните медии от множество позитивни, доброжелателни и насърчителни девойки, които казват, че: „Всичко е супер!", „Вярвай в себе си!" и „Просто продължавай и всичко ще се получи!"

Как да ви кажа, ще се получи точно толкова, за колкото сте положили труд и усилия и нито грам повече. 

В изкуството ИМА ценз и критерии, даже в изящните изкуства и в съвременното изкуство. А ако решите да се пробвате като приложен професионален илюстратор, внезапно ще откриете, че списъкът с критерии е мноооого дълъг, а претенциите на работодателите са безчет. Отделно може да откриете, че списъкът с критерии за илюстратор в гейм индустрията, за дизайнер за опаковки или илюстратор за бизнес публикации са тотално различни и се искат специфични знания и умения, както и следене на досадни стилистични тенденции. 

С две думи, в случай, че рисувате за удоволствие, напишете ясно и четливо, че рисунката е за кеф. Щом е за кеф можете смело да пратите всички критици по дяволите - никой не може да ви определя как да се забавлявате! Все едно да ме обвинят в непрофесионално пиене на бира или отглеждане на бонсай. Както искам така ги гледам, мога вертикално, мога хоризонтално, мога с главата надолу! Аз съм художник, така го виждам!

Ако обаче сте проявили даже минимални претенции за професионализъм в публичното пространство, очаквайте че някое и друго нервно „про" може да мине и да ви обясни какво му е точно мнението за конкретното „произведение". И в случая ще е право про-то, а на вас ще ви стане криво, с основание. 

Това също така ще ви се случи 100% неизбежно, ако сте нарекли творението си КАРТИНА и сте сложили цена. 

За финал мога да кажа, че рисуването като хоби е фантастично нещо. Предпазва от депресия, тренира дребната моторика и въображението и е отлична профилактика на Алцхаймер и деменция. Да не говорим, колко е приятно. И аз съм за с осем ръце да бъде практикувано като хоби от колкото се може повече хора. 

Рисуването като професия също е прекрасно нещо, макар и да причинява тендовагинит, тунелен синдром, вечно болен гръб и често е мизерно платено. Но то не ви сполетява бързо, а е резултат на години тежък труд.