На 88-годишна възраст, вчера този свят напусна една голяма звезда, която остави ярка диря в историята на киното - Доналд Съдърланд. Снимал е с режисьори като Фелини, Бертолучи, Майкъл Крайтън, Джо Райт, Гари Рос и мн. др.
През 2017-а получава „Оскар“ за цялостно творчество. Носител е и на „Еми“, както и на „Златен Глобус“. Съдърланд беше любимец на публиката заради естествената си игра пред камерата и пълнокръвните си актьорски превъплъщения. Лентите „Гражданинът Хикс“, „Пътят на войната“, „Военнополева болница“, „Героите на Кели“, „Казанова“ (на Фредерико Фелини), „Двадесети век“, „Големият влаков обир“, „Обикновени хора“ (на Робърт Редфорд), „Време да убиваш“, „Гордост и предразсъдъци“, „Игрите на глада“ ще останат завинаги в златната филмотека на човечеството.
- Нещата, които обичаме най-много, са тези, които ни унищожават.
- Включвам се в даден проект, защото мисля, че е стойностен и защото обичам героя, който ми се дава. Обичам възможността да го изследвам и той да ме изследва, да живее в мен и да движи ръцете ми. Аз обичам това. Това е неустоимо. Това е наркотик.
- Всичко беше по моя вина. Бях толкова тъп. Но ако не бях направил грешките, които направих, нямаше да срещна прекрасната жена, за която съм женен повече от 30 години, така че предполагам, че това прави грешките ОК.
- Никога не съм планирал нищо. Върша тази работа повече от 50 години. Плащаха ми да работя с прекрасни хора и това беше огромен подарък за мен.
- Дълбоко в себе си хората не обичат истината.
- Когато камерата започне да се върти, в нея има нещо като смърт.
- Единственото нещо, към което изпитвам страст, е жена ми.
