Изкуство18 август 2024

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“

Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка

Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка - Ален Делон. Той почина в неделя сутринта на 88 г. в дома си в Души, заобиколен от трите си деца Ален Фабиан, Анушка и Антъни и вярното си куче Лубо. Вече денонощие хората в социалните медии изреждат ролите му, творческите му достижения, красотата му и величественото му излъчване на патриарх на актьорската гилдия от средата на миналия век до днес. Всеки си спомня любима роля, разказва как трепетно е чакал всеки нов филм с негово участие.

Хората имат спомени, свързани с младостта им и Ален Делон - как са водили гадже на негов филм, как са искали да приличат на него и са усвоявали жестовете му - от усмивката с приведена глава до маниерността, с която държи неизменната цигара. Фейсбук, Инстаграм, Х, Тик-Ток преливаха от колажи и парчета от миналия век, в които пеят известни певици като Далида и Шърли Беси, а кадифеният баритон на французина гали слуха с речитативите си.

Ние ви предлагаме един по-различен ракурс. Подготвихме за вас някои интересни факти за Ален Делон, разказани от самия него в различни години в интервюта, сред които и дадени на Фредерик Тади и Ерик Ричардс.

Неговите приемни родители живеели много близо до затвора и като дете Делон ходел да си играе направо в двора на затворническото общежитие.
Служил е в Индокитай, но не е участвал в боеве. През повечето време той е пазач в арсенала на Сайгон.
Като дете свирел на пиано. На продукцията изсвирил увертюрата от „Севилският бръснар”. Веднъж, когато бил на 12 години, майка му го накарала да свири пред гостите. Делон бил срамежлив и отказал. Майка му затворила капака на пианото...върху пръстите му. Оттогава той никога не е свирил на пиано.
Първият му филмов режисьор Ив Алегре му казва: „Не се опитвай да играеш! Просто бъди себе си, говори като себе си, движи се като себе си“. Оттогава, каза Делон, винаги съм правил така.
В много роли Делон е буен и невъздържан. В сцена от „Сицилианският клан“ (1969, реж. Анри Верной), той блъска една голяма риба в камъните, след това изиграва една от най-страстните целувки н историята на киното. Делон коментира: „Да, целувал съм жени по този начин, но никога през живота си не съм убивал животно по този начин. Бих могъл да ударя човек, но не и животно“.
Хрумвало ли му е някога, че е единственият Зоро без мустаци? Делон каза: „Наистина ли? Имах мустаци в други филми, Gitan, Cercle rouge, нищо лошо няма в мустаците“.
Колекционирал е произведения на изкуството. Спомня си за пазарлък на търг за рисунки на Дюрер от частна колекция.
Никога не е съжалявал за нито един от филмите си, дори за тези, които са се провалили.
Според News de Stars, Делон се появява във филма „Съпруга по неволя“ (2008) само за да подпомогне младата актриса Лори Фри в издигането й по стълбицата на актьорската кариера. Не взема хонорара.
Телевизията предлага различно темпо от киноиндустрията, много по-бързо. Делон разсъждава: „Често си мисля с известна носталгия, че някои актьори от онова време не можаха да свикнат с упражнението, Габен, например. Имахме много различен начин на работа на снимачната площадка. Знаех, че веднага се адаптирам, защото обичам да работя бързо. Да снимаш филм за двадесет и три дни не ме притеснява“.

Всеки фен на Ален Делон знае колко много той обича кучетата. На въпроса на Ерик Ричардс с какво кучетата се различават от хората, актьорът отговаря: „Кучетата имат всички човешки качества, но много по-малко недостатъци. Кучетата са лоялни, даряват с любов стопанина си, какъвто и да е той, без да знаят кой е и дали е добър човек. Винаги се трогвам от бездомните кучета по улицата. Те не знаят, че господарят им е бездомен… Те обичат този човек, обичат баща си, както лабрадорът Митеран обичаше господаря си, без да знае, че той е президент и покровител на страната. Мислите ли, че моите лю бимци знаят, че съм Ален Делон? Не им пука напълно. Моите кучета ме обичат, те не знаят кой съм и какво правя. Това е безусловна любов, любовна пътека, любов без осъзнаване, чиста и истинска любов.

„Веднага щом сменя ризата си с намерение да излизам в града, кучето ми Шалва се преобразява. Той знае, че излизам, тревогата се вижда в очите му, той ме следва навсякъде по петите, не помръдва, той вече няма същото поведение, защото знае, че си тръгвам. Кучето знае, че излизаш и отиваш някъде, но не знае дали ще се върнеш и се страхува, казва си - баща ми излиза, но дали ще се върне? И това е красивото. Венъж казах, че истинската самота е това, което виждам в очите на кучетата си, когато излизам.“
Всичките му кучета са погребани в Души. „Кучетата трябва да са близо до мен, всяко куче има свое място в живота ми, свой надгробен камък (двойките са заедно). Но по-важното е, че в средата на това гробище за кучета, построих параклис, където ще бъда погребан и аз. Имах късмета да направя необходимите формалности с експертизата на почвата и водата. Знаете, че да бъдеш погребан у дома си не е дадено на всеки. Това е частна собственост и трябва да се направи искането приживе. А разрешението се издава след смъртта ви. Ще бъда погребан в моя параклис, сред моите кучета. Хората ме разубеждават: „Ти не осъзнаваш какво правиш“, отговарям им : „Но чакайте, това е върховният лукс. Искате да легна в гробището Пер Лашез или Монпарнас?“ А тук, у дома, в моя имот, сред моите кучета в моята дупка, страхотно е! Това е пълен лукс!“