Изкуство29 август 2024

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?

Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят, пише авторът на „Синята птица“

Шарж на Метерлинк от Феликс Валотон, ок. 1898 г., Wikimedia Commons

Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (29 август 1862 – 6 май 1949) е белгийски драматург, поет и есеист. Той пише на френски език, а стиховете и пиесите му са типични за символизма. През 1911 г. Метерлинк получава Нобелова награда за литература. Автор е на „Съкровището на смирените“, „Мъдрост и съдба“, „Животът на пчелите“, „Животът на термитите“. Сред най-известните му пиеси са „Натрапницата“, „Смъртта на Тентажиля“ (в превод на Николай Лилиев, 1918), „Синята птица“ и „Чудото на Св. Антоний“.

На Метерлинк е цитатът, често погрешно приписван на Айнщайн: „Ако пчелата изчезне от лицето на земята, на човека ще му останат само четири години живот“. Тази мисъл е произведението „Животът на пчелите“.

Когато загубим някого, когото обичаме, най-горчивите ни сълзи са извикани от спомена за часовете, когато не сме обичали достатъчно.
Веднага щом изразим нещо с думи, ние го обезценяваме по странен начин. Мислим си, че сме се гмурнали в дълбините на бездната, а когато се върнем на повърхността, капката вода върху бледите ни пръсти вече не прилича на морето, от което идва. Заблуждаваме се, че сме открили чудесно съкровище, а когато се върнем на дневната светлина, установяваме, че сме донесли само фалшиви камъни и парчета стъкло. И въпреки това съкровището продължава да блести в тъмното, непроменено.
За да се научиш да обичаш, първо трябва да се научиш да виждаш.
На всеки прогресивен дух се противопоставят хиляди посредствени умове, назначени да пазят миналото.
Нашето най-тайно желание - това е, което управлява и доминира над всичко. Ако очите ви не търсят нищо друго освен злото, винаги ще виждате злото да тържествува. Но ако си се научил да оставяш погледа си да почива върху искреността, простотата, истината, някога ще откриеш, дълбоко във всички неща, тихата вездесъща победа на това, което обичаш.
Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят. Говорът е твърде често актът на задушаване и спиране на мисълта.
Има хиляди канали, през които красотата на вашата душа може да отплава дори до нашите мисли. Преди всичко там е прекрасният, централен канал на любовта.
Можем ли да си представим какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?
Преди да можем да донесем щастие на другите, първо ние трябва да бъдем щастливи. Нито пък щастието ще обитава в нас, освен ако не го дадем на другите. Ако има усмивка на устните ни, скоро и околните ще се усмихнат и нашето щастие ще стане толкова по-истинско и по-дълбоко, когато видим, че те са щастливи.
Възможно ли е човекът да не е нищо друго освен уплашен бог?
Мъдър е този, който най-накрая вижда в страданието само светлината, която то хвърля върху душата му. И още по-мъдър е човекът, на когото скръбта и радостта не само носят разширение на съзнанието, но и знанието, че съществува нещо, което превъзхожда съзнанието.
Катастрофата на цялото ни съществуване е, че живеем далеч от душата си и стоим в страх от най-малкото й движение.
Всичко, което ни се случва, е божествено велико и ние винаги сме в центъра на един велик свят. Но ние трябва да свикнем да живеем като ангел, който току-що е възкръснал, като жена, която обича, или мъж на прага на смъртта. Ако знаеше, че ще умреш тази вечер или просто че ще трябва да си отидеш и никога да не се върнеш, щеше ли, като погледнеш хората и нещата за последен път, да ги видиш в същата светлина, която си виждал досега тях? Не бихте ли обичали така, както никога досега не сте обичали?
Тъжно е да обичаш и да не си обичан, но още по-тъжно е да не можеш да обичаш.

Източник