Изкуство5 август 2024

Нашата памет е по-съвършен свят от Вселената - тя връща живот на тези, които вече не съществуват

174 г. от рождението на Ги дьо Мопасан

Илюстрация: Wikimedia Commons

„На сцената на френския живот той се покачи, след като бе надзърнал внимателно и разбиращо зад всички кулиси, разбрал смяната на декорите, интригите и патоса на гримьорните, усетил вкуса на задните стълбища, горчивината на изхабения грим и вехненето на свалените перуки, след като бе познал цената на билетите от галериите до блестящите ложи и силата на онова осветление, което прави от живота един постоянен театър. Нещо повече, самият той не се покачи на сцената на френския живот, а чрез литературата остави това на своите персонажи. Те и днес шестват не само по територията на Франция, но и по необхватната територия на човешката жажда за познание и мечти...“

Това пише в „Слово за Ги дьо Мопасан“ изтъкнатият наш драматург, писател, сценарист и преводач Васил Попов. Анри Рене Албер Ги дьо Мопасан 5 август 1850 - 6 юли 1893 г.) e смятан за един от великите майстори на късия разказ. Да си припомним цитати от неговите незабравими сърцеведски творби.

Патриотизмът е вид религия - това е яйцето, от което се излюпват войните.
Разговорът... е изкуството никога да не изглеждаш скучен, да знаеш как да кажеш всичко интересно, да забавляваш с каквото и да е, да бъдеш очарователен просто така.
Любовта винаги е любов, идва откъдето може. Сърце, което бие при твоето приближаване, око, което плаче, когато си отиваш, са неща толкова редки, толкова сладки, толкова ценни, че никога не трябва да бъдат презирани.
Имате армия от посредствени, следвани от множество глупаци. Тъй като посредствените и глупаците винаги формират огромно мнозинство, за тях е невъзможно да изберат интелигентно правителство.
Има само едно хубаво нещо в живота и това е любовта. И как грешно го разбирате! Как го разваляте! Отнасяте се към него като към нещо тържествено като свещенодействие или нещо, което трябва да се купи, като рокля.

Не я обичах, дори не я познавах. И въпреки всичко това бях трогнат и завладян. Исках да я спася, да се пожертвам за нея, да извърша хиляди глупости! Странна работа! Как става така, че присъствието на жена ни завладява така? Дали силата на нейната благодат ни обгръща? Нима прелъстяването на красотата и младостта й опиянява като вино?
Не е ли по-скоро докосването на Любовта, на Любовта Тайнствената, която непрекъснато се стреми да обедини две същества, която опитва силата си в мига, в който изправи мъж и жена лице в лице?

Не познавам нищо по-приятно от този весел и щастлив скитнически живот, в който си съвършено свободен - без каквито и да било окови, без грижи, без мисъл дори за утрешния ден. Вървите във всяка посока, която искате, без водач, освен вашето въображение.
Виждал съм луди хора и съм познавал някои, които са били доста интелигентни, проницателни във всяко отношение на живота, с изключение на едно. Те можеха да говорят ясно, с готовност, задълбочено за всичко - до момента, в който мислите им не биваха уловени от разбивачите на техните заблуди и се разпадаха там. Биваха разпръснати и потопени в онова яростно и ужасно море от мъгли и бури, което се нарича ЛУДОСТ.

Нека протестираме и нека се ядосваме, нека се възмущаваме или нека бъдем ентусиазирани, Шопенхауер е белязал човечеството с печата на своето презрение и разочарование.
Обезумял търсач на удоволствия, той преобърна вярвания, надежди, поетични идеали и химери, унищожи стремежите, опустоши доверието на душите, уби любовта, повлече надолу рицарското преклонение пред жените, смаза илюзиите на сърцата и изпълни най-гигантската цел на скептицизма. Той не спести нищо с подигравателния си дух и обезкърви всичко. И дори днес онези, които го проклинат, сякаш носят в душите си частици от неговата мисъл.

Нашата памет е по-съвършен свят от Вселената - тя връща живот на тези, които вече не съществуват.
Влязох в литературния живот като метеор и ще го напусна като гръм.
Всяко правителство има толкова голямо задължение да избягва война, колкото капитанът на кораб трябва да избягва корабокрушение.
Тайната е да не издаваш невежеството си. Просто маневрирайте, избягвайте плаващите пясъци и препятствията, а останалото можете да намерите в речника.

Във Франция има около петдесет хиляди млади мъже от добро потекло и доста заможни, които са насърчавани да живеят живот на пълно безделие. Те или трябва да спрат да съществуват, или трябва да разберат, че не може да има щастие, дори здраве без редовен ежедневен труд от някакъв вид... Нуждата от работа е в мен.

Стигнах до извода, че леглото обхваща целия ни живот; защото сме родени в него, живеем в него и ще умрем в него.

Ние дишаме, спим, пием, ядем, работим и след това умираме! Краят на живота е смъртта. Защо копнееш за любов? Няколко целувки и ще останеш безсилен. Пари? За какво? За да задоволиш желанията си. Слава? Какво идва след всичко това? Смърт! Само смъртта е сигурна.