Изкуство20 март 2025

Най-близкото нещо до телевизионно съвършенство

Сериал на Нетфликс развълнува до сълзи милиони зрители и разбуни теми табу

Премиерата беше в четвъртък, 13 март. До неделя, 16 март, гледанията са 24,3 милиона. Рейтингът в IMDB e вече 8,4. В сайта Roten Tomatoes рейтингът е 100%, което означава, че няма нито една лоша рецензия от професионалист. Но зрителската любов е невиждана.

Толкова суперлативи за телевизионна продукция любителите на киното не са изричали от много години. Из форумите хората плачат, благодарят, възхваляват работата на целия екип и поименно на всеки, споделят нещастия с техните деца. Казват, че това не е кино, а виртуозна документалистика. Наричат изпълнението на Оуен Купър в ролята на 13-годишния Джейми, обвинен в убийство на съученичка – гениално. В култ е издигнат и британският актьор Стивън Греъм.

Драмата на Джак Торн и Стивън Греъм Adolescence („Юношество“), излъчена по Нетфликс, бе наречена от The Guardian „най-близкото нещо до телевизионното съвършенство от десетилетия“. (Вестникът посочва за предишен връх от края на 80-те една трилогия от драми на Малкълм Маккей – A Wanted Man.)

Четирите епизода на Adolescence отприщиха потискани дълго теми, за които обществото явно отдавна е искало да говори. На преден план е една чисто човешка трагедия на средностатистическо британско семейство, което се сблъсква с непреодолим обрат на съдбата – синът е обвинен в убийството на своя съученичка без на пръв поглед особени мотиви.

The Guardian: Техническите постижения – всеки епизод се прави в един дубъл – са съчетани с набор от достойни за награда изпълнения и сценарий, който успява да бъде наситено натуралистичен и изключително емоционален в същото време. „Юношество“ е дълбоко вълнуващо, дълбоко мъчително преживяване.

Попадаме в тийнейджърски свят, който се живее предимно онлайн и за който възрастните, каквото и да си мислят, изобщо си нямат представа и не разбират, се казва още в статията. Освен трагедията на две семейства се разкриват и непреодолимите пространства в общуването между поколенията, както и жестоките порядки в тийнейджърските общества. Обяснява се значението на емотиконите в общуването между децата в социалните мрежи. Оказва се, че тези на пръв поглед безобидни сърчица с различен цвят носят жестоки присъди в света на поколението Алфа.

В червено светва и едно сравнително ново явление – дебрите на културата „incel“.

Субкултурата incel

Incels са мъже, които вярват, че съдбовна комбинация от техните лоши гени и последствията на модерния феминизъм ги е оставила извън полето на романтичните връзки и сексуалните отношения. Те се смятат за лишени от възможността да са мъже в истинския смисъл на думата. Те се смятат за отхвърлени по подразбиране и непригодни за обичане от научна гледна точка, пише metro.co.uk. Това е една от малкото субкултури, изградени изцяло около чувството за малоценност.

Според разследването на metro.co.uk над 80% от incels са във възрастовия диапазон 18-30, но сред тях има и деца - на 12,13,14 г. Момчета, които не се вписват в стандартите на поколението си за яки, забавни, секси, силни, умни и пр. Социалните мрежи ги карат да се сравняват с връстниците си и с печал и отчаяние да осъзнават от ден на ден, че шансовете им да бъдат харесани или избрани за партньор са нищожни.

Те общуват в онлайн форуми. В реалния живот са предимно в стаите си, пред компютрите. Смятат за себе си, че са физически отблъскващи, скучни и нямат желание да опитват гмуркане в реалния живот. До тук – нищо опасно – в тези сайтове те само се оплакват от живота и споделят несгодите си с момичета и жени. Сред свои хора със същата съдба те охотно споделят.

Но затворени в онлайн пространството изчезва чувството им за свобода на действие. Те обясняват девствеността си като нещо, което им е причинено от безсърдечните представителки на другия пол. Нахъсват се един друг срещу тях, обединяват се около идеята, че изолацията им от връстниците им не е по тяхна вина.

По-добре гневен, отколкото тъжен – участниците в тези форуми с охота обсъждат мислите си за самоубийство. Често чувството за пълна безпомощност кара някого да прояви насилие в действителността... Точно това се случва в Adolescence.