Едгар Алън По (19 януари 1809 г. - 7 октомври 1849 г.) е роден в семейството на пътуващите актьори Елиза и Дейвид По. Едгар е бебе, когато баща му напуска семейството и оставя майка му с три малки деца на ръце. 24-годишната жена се разболява и умира от туберкулоза в Ричмънд. Едгар е на 2 годинки и го прибират семейство Джон и Франсис Алън. Официално те никога не го осиновяват, тъй като приемният му баща не питае особено нежни чувства...
През 1824 г. младият Едгар Алън По е част от младшата почетна гвардия, която придружава генерала от Войната за независимост маркиз дьо Лафайет около Ричмънд, Вирджиния. Лафайет и гвардейците спират в Старата каменна къща в града, за да посетят семейство Еге – поддръжници на Американската революция. По стои на стража на предните стъпала на къщата. 98 години по-късно Старата каменна къща става музей на По.
Ранни неволи
На 17-годишна възраст Едгар пътува до Шарлотсвил, за да учи в Университета на Вирджиния, но средствата, с които разполага, не са достатъчни. Младежът рискува с различни финансови трикове, включително и хазарт, но вместо да спечели, не само губи 110-те долара, които имал, а и задлъжнял с 2000 долара. Връща се в Ричмънд и отново започват разправиите с баща му. Към всички неприятности се прибавя и любовна мъка. Той е зарязан от годеницата си Елвира, за която възнамерявал да се ожени след дипломирането си.
В Бостън, където живее известно време, излиза първата му стихосбирка „Тамерлан и други стихотворения“ под псевдонима „Бостънец“. Следва служба в армията. Учи в Уест Пойнт, после се мести в Балтимор.
Живее в една къща с няколко роднини, сред които е леля му Мария Клем и дъщеря й Вирджиния. По преминава от поезия към разкази. Публикува „Метценгерщайн“, смятана за първата му история на ужасите, и „Береника“ – толкова зловеща и въздействаща, че в списанието валят купища оплаквания от читатели. Редакторът Томас Уайт предлага на По работа в екипа на Messenger. По се съгласява и се връща в Ричмънд.
Жени се за 13-годишната си първа братовчедка
Вероятно заради проблемите си с пиенето По е принуден да напусне Southern Literary Messenger. Заминава с леля си и братовчедка си отново за Ричмънд. Година по-късно По и Вирджиния се женят. Тя е на 13, а той на 27. Това е необичайна двойка и има много спорове за естеството на връзката им. По често нарича Вирджиния „сиси“ (сестра), а леля си Мария „Мъди“ (майка). Вирджиния умира от туберкулоза едва на 24 г. през 1847 г.
„Убийствата на улица Морг“ – първата съвременна кримка
През 1838 г. По живее във Филаделфия. Пише „Издайническото сърце“, „Маската на алената смърт“, „Черната котка“, „Златният бръмбар“, „Падането на дома Ъшър“, „Убийствата на улица Морг“ – първата съвременна детективска история. Сър Артър Конан Дойл цитира героя на По, К. Огюст Дюпен, като литературно вдъхновение за неговия герой, Шерлок Холмс. По е сред основоположниците на научната фантастика.
„Всъщност, не изпитвам ужас от опасността, освен в нейната абсолютна форма – терора“, казва авторът.
По е писал в различни жанрове, но приносът му към хоръра е това, което го прави известен днес. Той революционизира жанра. Включва в произведенията си дълбок, интуитивен, психологически ужас. Често пише истории, в които истинското чудовище е способността за зло, която присъства дълбоко у всеки човек, и какво се случва, когато това зло бъде подчинено на закона.
„Гарванът“
Най-известното произведение на По е „Гарванът“. След публикуването му в първите месеци на 1845 г., вече всички говорят за него. Той получава само 15 долара хонорар, но става известен и след години вече е първият американски писател, който живее изцяло от доходите си от писане.
След смъртта на съпругата си писателят е съкрушен. Връща се в Ричмънд. Опитва се да поднови връзката си с младежката си любов – Елмира Ройстър Шелтън, която по онова време вече е богата вдовица. Те се сгодяват отново през 1849 г. Но съдбата има други планове за знаменития писател.
Загадъчна като историите му смърт
Последният ден на По в Ричмънд е на 26 септември 1849 г. Елмира се тревожи за здравето му след прекараната холера. Тя го кара да иде на лекар, който е негов добър приятел. Същият ден писателят вечеря късно в ресторант „Садлърс“ и в 4 часа сутринта на 27 септември 1849 г. се качва на кораб, плаващ за Балтимор. От 27 септември до 3 октомври няма данни за местонахождението му.
На 3 октомври, в деня на изборите, По е намерен в делириум в кръчмата „Гънърс Хол“ в Балтимор. Бил откаран в университетската болница във Вашингтон в безпомощно състояние.
Едгар Алън По умира на 7 октомври 1849 г. Лекарят определя причината за смъртта му като „френит“ (възпаление на мозъка). Тази терминология се използва обикновено, когато истинската причина за смъртта е неизвестна. Досега има над 26 публикувани теории за смъртта му – от убийство, през отравяне до алкохолен делир.
Дори в смъртта си Едгар Алън По създава мистерия, която щеше да живее вечно.
