„Всеки човек има тъмна страна и тя съдържа неща, за които ние не знаем нищо“, казва основателят на аналитичната психология Карл Густав Юнг (26 юли 1875 - 6 юни 1961 г.) в интервю за радио BBC през 1955 г. В интервюто Юнг отговаря на въпроси за човешката природа, религията, съвместна си работа със Зигмунд Фройд, а също така обяснява защо е убеден, че Третата световна война може да бъде предотвратена. Ингарет ван дер Пост разговаря с Карл Юнг за плановете му за 80-ия рожден ден. Части от интервюто са излъчени на 20 юли 1955 г. Ингарет е съпруга на сър Лауренс Ван дер Пост (кръстник на принц Уилям), който също оставя незабравими интервюта с великия психолог.
- Д-р Юнг, първо ми кажете какво точно Ви подтикна да започнете да се занимавате с психология? Това ли беше детската Ви мечта?
- Като дете осъзнах, че не винаги разбирам хората. Те бяха някак неразбираеми за мен. Те казваха или правеха нещо, а аз не можех да схвана причинно-следствената връзка. Обърнах внимание и на неадекватността на човешките емоции: защо хората се вълнуват от някои неща, които не са нищо особено? Защо се разстройват от дреболии, които не си заслужават?
- Това ми е познато!
- Един ден с леля ми отидохме в природо-научния музей. Бях напълно възхитен от препарираните животни. Когато времето изтече, тръгнахме към изхода. За целта трябваше да минем през други зали на музея, включително през тази с античните статуи. Никога не съм виждал нещо подобно! Колко бяха красиви! Това беше тайнство, откритие, но леля ми ме издърпа: „Мръсно момче! Веднага си затвори очите!“ Не разбрах: „Защо? Толкова са красиви." Докато вървяхме, аз се обръщах през цялото време, неспособен да откъсна поглед от такава красота. Защо тя ми каза да затворя очи? Не можах да разбера.
По-късно предположих, че тя е казала това, защото статуите са голи, а леля ми не може да го понесе. И бях мръсно момче за нея, защото им обърнах внимание.
- Мръсно момче, което се взира в голи фигури! Бихте ли ни разказали за вашето сътрудничество със Зигмунд Фройд?
- Някъде през 1907-а или 1906-а написах книга по психология, посветена на това, което тогава се наричаше деменция, а сега се нарича шизофрения. Затова отидох във Виена, за да обсъдя с него труда си. Първият ни разговор продължи 30 часа! За да бъда честен, не се съгласих с всичките му мисли, но след това му казах, един вид че той разбира повече от мен. Работих с него седем години и се страхувам, че накрая го разочаровах ужасно. Защото той се надяваше, че ще продължа работата му.
- Нека поговорим за религията и нейното място в човешкия живот. Винаги ми се е струвало, че виждате религията като важна лечебна сила, която е полезна само за психически изтощени и осакатени хора. Ако не се лъжа, веднъж нарекохте църквата „терапевтичната болница на човечеството“. Не мислите ли, че проблемът на нашето време е, че религията вече не може да играе тази роля? И ако да, защо?
- Никой не оспорва факта, че нещата с религията не вървят добре. Също така не е изненадващо, че особено сред образованите хора тя вече няма лечебна функция. Християнството говори за утеха, спасение и изцеление, за всичко, което възстановява целостта на човешката душа. Сега да се върнем към образовани пациенти, които практически не са запознати с основните принципи на християнството. Тези хора дори никога не са чели Библията, може дори да не знаят какво е Библията и за какво става дума в нея, не разбират символиката на църквата, нямат представа за Христос Изкупителя, не са запознати със самата идея за изкупление, че сме очистени от греховете си. Църквите вече не вършат работа, защото не изпълняват обещанията си. Имам много объркани пациенти, които просто нямат никакви духовни насоки. От древни времена различни племена и общества са имали религии, които не са им позволявали да се разпаднат. И сега всичко това е загубено.
- Бихте ли ни казали какво Ви разкри работата Ви за природата на божественото?
- Не мога да кажа нищо, главно защото човешката мисъл не е в състояние да разбере същността на божественото, нито да докаже дали Бог съществува или не. Мога само да кажа, че идеята за Бог е модел. Модел, който минава през всички времена, примитивен модел, който обаче винаги е бил и винаги ще съществува в цялата си яркост, значимост и важност. Идеята за божественото не е отишла никъде, тя продължава да играе същата роля както и преди хилядолетия, независимо дали някой знае как изглежда Бог или не.
Човешкият ум е твърде тесен и ограничен. Той просто не може да разбере или опише такава трансцендентална същност като Бог.
Въпреки това можем да разберем съществуването на такъв модел, за който споменах по-рано. И това е напълно достатъчно за практическото приложение на религията. Защото, когато съзнателно приемаме идеята за божественото, пред нас се отваря нов поглед върху същността на нещата. Изключително недалновидно е да се задават въпроси за това как човек може да докаже съществуването на Бог. Не можем да докажем съществуването на Бог, както не можем да докажем съществуването на безсмъртие, или вечност, или други подобни понятия. Това са интуитивно приети понятия.
- Нека се опитаме да поставим това в съвременен контекст. Как разбирате човешката природа? Имаме ли шанс да избегнем нова световна война? И най-важното, до какво, от Ваша гледна точка, може да доведе създаването на атомната бомба и най-новите открития в областта на ядрената физика?
- Далеч не съм сигурен, че се насочваме към Третата световна война. Да, може да се случи, но има възможност да се предотврати. От друга страна, проблемите, които разделиха света, са съвсем реални. И всичко, което ни доведе до този разкол, може да ни отведе до война. Дори да няма война, разделението остава.
- Какво наричате разделяне? Вътрешно разделение при хората?
- Разделение между Изтока и Запада. И това означава разцепление във всеки от нас, защото всички ние сме хора. Има известна надежда, че хората ще осъзнаят това разделение в себе си и ще разберат, че няма нужда да го възпроизвеждат в политиката. Но това означава пълна промяна в нашите духовни и вътрешни идеи.
- Може би тя вече е започнала?
- Трудно е да се каже дали е започнала или не. Поне правя всичко, което е по силите ми, за да се случи. (смее се)
- Д-р Юнг, говорим си, а прозорецът гледа към планината. Едната й страна е заснежена и просто искри на слънцето, докато другата страна винаги е в сянка. Можем ли да кажем, че Вие разглеждате природата на човека по подобен начин? Какво е това: тъмната страна на човечеството?
Вие избрахте много подходящо сравнение. Да, нашето съзнание е искрящо. Всичко там е пълно със светлина и изглежда в пълен ред. Но имаме и друга страна, където нещата не са толкова добри. И, разбира се, трябва да се разровим в нея. В същото време никой не обича особено да копае в себе си. Понякога обаче това не може да се избегне, особено ако сте паднали в сянката си.Този феномен може да бъде проследен в гигантски мащаби през цялата история на човечеството. Само вижте какво се е случило с германците.
Германската нация се прероди напълно, поддавайки се на тъмната страна на човешката природа. Всички знаем в какви ужаси се превърна! Да, това е тъмната страна ... всеки човек я има и тя съдържа неща, за които не знаем нищо.
- Резонно ли е да се каже, че цялата Ви работа е именно да постигнете целостта на личността на човека, да постигне той вътрешно единство? За да може всеки човек да разпознае тъмната си страна, за която дори може да не подозира, че я има?
- Няма как да се измъкнеш от нея. Веднага щом започна да работя с човек, тъмната му страна винаги се прокрадва на светло: ту едно, ту друго става очевидно. И всички тези неща трябва по някакъв начин да бъдат свързани с човешкото съзнание. Това е необходимо, за да може определен човек да престане да се разглежда като някакъв идеал, какъвто би искал да бъде, но да осъзнае кой е всъщност. Тук започва работата с всеки човек.
(Прочетете част втора тук)