История29 септември 2021

За свободата от страха: Спрете да участвате в игрите на политиците

Той не само смазва колелата на прехода към фашизъм, но се вгражда и в самата ни ДНК

Автори на тази статия, публикувана в сайта Waking Times, са Джон У. Уайтхед и Ниша Уайтхед. Конституционният адвокат Джон У. Уайтхед е основател и президент на Института „Ръдърфорд". Автор е на книгите „Battlefield America: Войната срещу американския народ" и на „Правителство на вълците: Възникващата американска полицейска държава". Ниша Уайтхед е изпълнителен директор на Ръдърфордския институт. „Нашата работа е да накараме правителството да играе според правилата на Конституцията. В тази страна сме 319 милиона. Представете си какво бихме могли да постигнем, ако действително работим заедно, постигнем единен фронт и говорим в един глас. Тиранията няма да има шанс. Тук, в Ръдърфордския институт, ние вярваме, че най-добрата защита срещу тиранията е образовано гражданство, което знае правата си и е готово да се застъпи за тях. Ето защо ние продължаваме да алармираме заради заплахите за нашите свободи и да помагаме на американците да се отблъснат от тежката тирания на правителството на почти всички фронтове" - пише на сайта на института. Въпросите, засегнати в тази статия, са актуални не само за американското общество. Всъщност, оставяме на вас да прецените.

„Никой не може да тероризира цяла нация, освен ако не сме всички негови съучастници.“

Едуард Р. Мъроу, журналист

Америка е в разгара на епидемия с исторически размери. Заразата, която се разпространява като пожар, превръща общностите в бойни полета и поставя американците един срещу друг. Хората с уж толерантно възпитание, уловени от болестта, са се превърнали във воинстващи фанатици, докато други, склонни към пацифизъм, са се заели със „заравянето" на оръжия и практикуват отбранителни учения.

Тази чума, сполетяла нашата нация, е мощна смесица от страх, съчетана с нездравословни дози параноя и нетолерантност, трагичните кървящи белези на Америка след 11 септември, в която живеем, и постоянно променящите се кризи, които държат населението в състояние на повишена тревожност.

Накъдето и да се обърнете - и тези от лявото пространство, и тези - от дясното - предизвикват недоверие и разделение. Не можете да избягате.

Хранени сме с постоянна диета от страх: страх от вирус, страх от маски и антипандемични мерки, страх от терористи, страх от нелегални имигранти, страх от хора, които са твърде религиозни, страх от хора, които не са достатъчно религиозни, страх от екстремисти, страх от правителството, страх от онези, които се страхуват от правителството... Списъкът може да бъде допълван постоянно. Стратегията е проста, но ефективна: най-добрият начин да се контролира населението е чрез страх и раздор.

Страхът прави хората глупави

Объркайте ги, разсейте ги с безсмислени бъбриви новини и забавления, изправете ги един срещу друг като превърнете малките разногласия в големи схватки и ги завържете на възел по въпроси, които нямат национално значение.

Най-важното е да разделите хората на фракции, да ги убедите да гледат един на друг като на врагове, да ги насъсквате периодично да си крещят едни срещу други, така че да заглушат всички останали звуци. По този начин те никога няма да постигнат консенсус за нищо и ще бъдат твърде разсеяни, за да забележат, че полицейщината се приближава към тях, докато не падне последната бетонна завеса.

Ето как свободните хора робуват на себе си и позволяват на тираните да надделеят.

Тази макиавелистка схема е вкарала нацията толкова надълбоко, че малцина американци дори осъзнават, че са манипулирани да възприемат парадигмата - „ние“ срещу „тяхното“ мислене. Подхранвани от страх и отвращение към фантомните противници, те се съгласяват да вложат милиони долари и ресурси в политически избори, милитаризирана полиция, шпионска технология, безкрайни войни, мерки против COVID-19 и т.н., надявайки се на гаранция за безопасност, която никога не идва.

През цялото време управляващите (купени и платени от лобисти и корпорации) придвижват напред скъпите си програми, а „ние, издънките“, се натоварваме с данъци и сметки и сме подложени на съкращения, полицейски набези и денонощно наблюдение.

Включете телевизора или отворете вестника - заливат ви доклади за корупция в правителството, корпоративни злоупотреби, милитаризирана полиция, мародерски екипи на SWAT и груби посегателства върху правата на гражданите.

Америка вече навлезе в нова фаза, в която общностите са заключени, служителите са принудени да избират дали да запазят работата си или да упражняват свободата си, децата са арестувани в училищата, военните ветерани са принудително задържани от правителствени агенти, а спазващите закона американци са следени - движението им, финансовите им транзакции, техните комуникации, вероятно и домовете им. Тези заплахи не са за подценяване.

И все пак още по-опасен от тези нарушения на нашите основни права е езикът, на който те са формулирани: езикът на страха. Това е език, на който говорят политиците от двете страни на пътеката, на който крещят медийни специалисти от амвоните на своите кабелни телевизии, езикът на пазара, формиран от корпорации и кодифициран в бюрократични закони, които не правят нищо, за да направят живота ни по-безопасен или по-сигурен.

Страхът, както показва историята, е методът, който най-често се използва от политиците за увеличаване на властта на правителството.

Досега тези тактики работят

Атмосфера на страх обхваща съвременна Америка.

Всяка следваща криза през последните години (пандемията от COVID-19, тероризъм и др.) води американския народ все по-близо до формулировката на политическия коментатор Дан Санчес - „стадни съмишленици, стотици милиони, които се вкопчват в държавата, търсейки сигурност, блеейки от удоволствие и молят да се орежат още останалите им свободи."

Санчес продължава :
„Не се страхувам от терористите; т.е. аз самият не съм тероризиран. По-скоро се ужасявам от тероризираните - ужасени говеда, които са толкова лесно манипулирани от терористи, правителства и медии, засилващи терора и чийто ужас позволява на страната ни да се плъзне към тоталитаризма и тоталната война[...] Историята показва, че правителствата са способни на масови убийства и поробване далеч отвъд онова, което могат да съберат дребните измамници. Индустриалните терористи са тези, които носят вратовръзки, шеврони и значки[...] Няма от какво да се страхувате, освен от самите страхуващи се[...] Спрете да преглъщате прекалено ревливия страх на правителството и неговите приятели в корпоративните медии. Спрете да им позволявате да разпалват истерия по отношение на малки заплахи, за да ви вкарат в обятията на тиранията, което е най-голямата заплаха от всички."

Както историята показва ясно, страхът води до фашистки, тоталитарни режими.

Това е достатъчно проста формула. Националните кризи, глобалните пандемии, докладваните терористични атаки и спорадичните стрелби ни оставят в постоянно състояние на страх. Страхът ни пречи да мислим. Емоционалната паника, която съпътства страха, всъщност изключва префронталната кора или рационално мислещата част на мозъка ни. С други думи, когато сме погълнати от страх, спираме да мислим.

Население, което спира да мисли за себе си, е население, което лесно се води, лесно се манипулира и лесно се контролира.

Ето някои необходими компоненти за фашистка държава:

Правителството се управлява от мощен лидер (дори ако той е встъпил в длъжност след избори). Това е фашисткият принцип на лидерство (фигура на баща);
Правителството приема, че не е ограничено във властта си. Това е авторитаризъм, който в крайна сметка еволюира в тоталитаризъм;
Правителството привидно функционира при капиталистическа система, но е сковано от тежка бюрократична машина;
Правителството чрез своите политици излъчва мощни и продължителни изблици на национализъм;
Правителството е обсебено от националната сигурност, като непрекъснато се позовава на ужасяващи вътрешни и външни врагове;
Правителството създава вътрешна и инвазивна система за наблюдение и развива паравоенни сили, които не откликват на нуждите на гражданите;
Правителството и неговите различни агенции (федерални, държавни и местни) развиват мания за престъпления и наказания. Това е свръхкриминализация;
Правителството става все по-централизирано, като същевременно е в тясно сътрудничество с корпоративните правоимащи, за да контролира всички аспекти на социалните, икономическите, военните и правителствените структури на страната;
Правителството използва милитаризма като център на своята икономическа и данъчна структура;
Правителството става все по-империалистично, за да поддържа военно-индустриалните корпоративни сили.

Паралелите със съвременна Америка е невъзможно да се пренебрегнат

„Всяка индустрия е регулирана. Всяка професия е класифицирана и организирана“, пише Джефри Тъкър. „Всяка стока или услуга се облагат с данък. Запазва се безкрайното натрупване на дълг. Бюрокрацията набира мощ все повече и повече. Военната готовност никога не спира, а войната с някой зъл чужд враг остава ежедневна перспектива."

За да се възцари фашизъм, най-важният компонент е: мнозинството от хората да се съгласят, че това е не само целесъобразно, но и необходимо. Във времена на „криза“ целесъобразността се поддържа като централен принцип - тоест, за да бъдем сигурни и защитени, правителството трябва да милитаризира полицията, да ни лиши от основните конституционни права и да криминализира практически всяка форма на поведение.

Страхът не само смазва колелата на прехода към фашизъм, като култивира уплашени, контролирани, умиротворени, подчиняващи се граждани, но също така се вгражда в самата ни ДНК, така че да предадем този страха и на потомството си.

Нарича се трансгенерационно епигенетично наследяване - предаване чрез ДНК на травматични преживявания

Има един експеримент на невролози с мишки, научени да се страхуват от миризмата на черешови цветове - дресирали ги да асоциират аромата с леки удари по лапичките. Тези мишки създали поколение нови мишлета, които никога не били усещали миризмата на черешов цвят. Но, когато за първи път учените ароматизирали клетката им, те изведнъж станали тревожни и уплашени. Те дори се родили с повече сензори за откриване на черешов цвят в носа си и повече мозъчно пространство, посветено на уханието на вишневия цвят.

Бебето мишка, на пръв поглед абсолютно непосветено как работи този свят, може всъщност да съхранява информация за поколенията, предадена му от неговите предци.

Сега помислете за разклоненията на наследствените страхове и преживявания върху човешките същества, трупани поколения наред. Изследванията върху хора показват, че децата и внуците може да са почувствали епигенетичното въздействие на такива травматични събития като глад, Холокоста и 11 септември 2001 г., терористични атаки...

Страхът, травмите и преклонението пред авторитет могат да се предават през поколенията.

Страхът е бил базисен инструмент в миналите фашистки режими и сега действа в нашия съвременен свят - всичко това повдига фундаментални въпроси за нас като хора и от какво сме готови да се откажем, за да запазим илюзиите за безопасност и сигурност.

По думите на психолога Ерих Фром „човешката природа се променя по такъв начин, че човек да забрави копнежа си за свобода, за достойнство, за почтеност, за любов - тоест може ли човек да забрави, че е човек? Или човешката природа има динамика, която ще реагира на нарушаването на тези основни човешки нужди, опитвайки се да промени нечовешко общество в човешко?"