Лондонското бирено наводнение от 1814 г. взема 8 жертви

Машината на времето ни връща в 1814 г. Датата е 17 октомври - понеделник. Сгушена на кръстовището между Тотнъм Корт Роуд и Оксфорд Стрийт в Лондон, се издига една от най-големите по онова време лондонски пивоварни - Horse Shoe Brewery. Само от варенето на портър – тъмна бира (ейл), която някога е била най-популярната алкохолна напитка в английската столица, бирената фабрика успявала да произведе по над 100 000 барела годишно. В този октомврийски ден всичко изглежда спокойно и твърде обичайно. Никой дори не предполага какво предстои да се случи съвсем скоро и как едно дребно обстоятелство ще се окаже началото и краят на трагичната история на 8 мирни поданици на Обединеното кралство.

Часът е около 16.30

В малка жилищна сграда, граничеща с Horse Shoe Brewery, и отделена от нея с тухлена стена, покрусената Ан Савил оплаква тялото на 2-годишния си син Джон, починал предишния ден. Обградена е с приятелки, които я утешават. Апартаментът на Ан се намира на приземния етаж на блока. На първия етаж - точно над нея Мери Банфийлд сяда да пие чай с 4-годишната си дъщеря Хана.  Зад местния пъб Tavistock Arms на близката улица Great Russell, 14-годишната слугиня Елинор Купър чисти, скрита под сянката на тухлената стена.

По същото време служителят в склада на Horse Shoe Brewery Джордж Крик инспектира една от триетажните дървени вани, опасани с тежки метални обръчи, в които ферментира тъмна бира. Крик забелязва, че един от 700-килограмовите обръчи се е изплъзнал. Първоначално той не обръща чак такова внимание на този факт, защото подобно нещо се случвало по няколко пъти годишно, без да предизвика някакъв проблем. Мъжът, който работел в пивоварната от 17 години, все пак съобщава на своя пряк началник за измъкналия се обръч, при което получава отговор, че „Няма да има никакъв проблем!“ и просто е заставен да напише писмо до друг служител на пивоварната с молба да поправи металната лента в някой от следващите дни.

Малко след като написва бележката (към 17.30), Крик чува мощна експлозия, идваща откъм вътрешността на склада. 22-футовата вана за ферментация на портър се пръсва на трески. Количеството гореща течност, което се излива е около 600 000 литра или 1 000 000 пинта, каквато е местната мерна единица. Взривът чупи клапана на съседната огромна бъчва, която също съдържа хиляди литри тъмен ейл. Верижната реакция продължава и още няколко дървени вани за ферментация гръмват. Силата на експлозията е толкова голяма, че задната стена на бирената фабрика се срутва. Срутва се и преградата между пивоварната и жилищния блок, зад чиито стени надникнахме малко по-рано. Тухлите се разхвърчават високо във въздуха и една от тях се стоварва право върху слугинята Елинор Купър. Убива я на място.

Мощен поток от тъмна бира (около 1 500 000 л) се излива по тесните улички около пивоварната и помита всичко по пътя си. Събаря между две и четири къщи (различните източници посочват различна цифра). Влиза в жилищните сгради наоколо и ги наводнява. Живеещите в тях хора, започват да се катерят по столове и маси, за да се спасят от удавяне. Височината на изливащата се бира достига до 15 метра. Така идиличната представа да се лее бира на корем, се превръща в истински кошмар. Пенливата течност залива Хана и Мери Банфийлд по средата на следобедния им чай. Приливната вълна събаря малкия им жилищен блок и той се срутва върху главите на опечалените дами от долния етаж. Ан Савил и още петима загиват под руините.

Колкото до работниците в пивоварната – всички те успяват да се спасят, едва неколцина получават наранявания, тъй като потокът от тъмно пиво излиза мощно навън през разбитата стена.

Спасители, облечени в специални костюми, тръгват да търсят оцелели хора под руините на съборените сгради. Те газят потопени до кръста в ейл, след като нивото на бирената стихия вече доста е спаднало. На следващия ден лондонското издание The Morning Post сравнява щетите, нанесени от него, с тези след голям пожар или мощно земетресение. Някои източници описват жадни лондончани, които си наливали от изтеклото пиво в каквито съдове успеят да намерят. Други пък пиели директно от пенливия поток. Има сведения и за девета жертва на инцидента – мъж, издъхнал от алкохолно натравяне, но тази информация остава непотвърдена. Миризмата на бира в бедняшкия лондонски квартал остава да се носи по улиците му в продължение на месеци.

Само два дни след експлозията в пивоварната е свикано съдебно жури, което да разследва инцидента и да посочи виновниците за него. След посещението си там, разглеждането на телата на жертвите и изслушването на показанията на Джордж Крик и други свидетели, съдията и съдебното жури постановяват присъдата си. Тя гласи, че инцидентът е бил „божа работа“ и че жертвите са загинали „случайно“ - в резултат на нещастен случай. Виновни за бирения потоп според съдебния състав няма. От Horse Shoe Brewery не само не изплащат никакви обезщетения на пострадалите, но и получават от британския парламент освобождаване от акцизи, които вече са платили върху хилядите барели изтекла бира.

Случаят с Лондонското бирено наводнение става повод да се преосмисли използването на дървени вани за ферментация и те постепенно са заменени с облицовани бетонни бъчви.