История4 октомври 2022

Джими Картър измисли рецепта за дълъг живот без страх

На 98 години 39-ият президент на САЩ строи къщи за бездомни

Снимка: Wikimedia.org

Джими Картър, 39-ият президент на САЩ, измисли своя рецепта за дълъг живот без страх. На 98 години (на 1 октомври той имаше рожден ден) той строи къщи за бездомници и нощем чете Библията на испански.

През октомври 2019 г. 95-годишният тогава Джими Картър пада в дома си и наранява сериозно окото си, слагат му 14 шева. Вместо да седне в люлеещия се стол, завит с одеяло, бившият президент още на прага на болницата хваща за ръка жена си Розалин (тя е само четири години по-млада от него) и двамата отиват на строителната площадка. „Сега това е приоритет за нас", обяснява Картър на онемелите лекари. На обекта работят няколко десетки доброволци на Habitat for Humanity. Това е международна неправителствена организация, която помага на хора в трудни ситуации, предимно бездомници или много бедни семейства, да ремонтират или построят семпли жилища на достъпни цени - със собствените си ръце и с подкрепата на доброволци и специалисти.

В САЩ Habitat for Humanity работи от 1976 г. във всичките 50 щата, окръг Колумбия и Пуерто Рико. През това време 13,2 милиона души са успели да получат сигурно и прилично жилище, а с това - стабилност и независимост.

Да помогнеш на бездомен да си построи къща

„Без значение кои сме и откъде идваме, всички заслужаваме достоен живот. Имаме силата да се грижим за себе си и да градим бъдещето". Това мото на Habitat for Humanity е близко до житейските принципи на семейство Картър, така че от 1984 г. благотворителната фондация The Carter Center се присъединява към строителните работи. Джими Картър вярва, че къщата е повече от безопасно място за спане. Става дума за достойнство и самоуважение. Картър твърди, че този проект разбива клишето за "покровителство" в благотворителността и позволява да се изградят партньорства на равни начала, третирайки всички еднакво.

Бъдещите собственици на жилища, избрани за програмата Habitat for Humanity, трябва лично да вложат стотици часове труд в изграждането на своя дом и да се ангажират да изплатят ипотеката си с течение на времето (със значителна отстъпка). Най-щастливият момент за семейство Картър е, когато вчерашните строители получават ключовете от собствената си къща - дом, в който са вложили толкова много труд и сега той им принадлежи. Заради този момент пенсионираният президент, въпреки здравословните проблеми, облича работен комбинезон, връзва червена бандана на врата си и хваща чук. „Да, възрастта нанася своите корекции", усмихва се Джими Картър. - Сега успявам да забия пирон едва от третия опит."

Ексцентрик ли е бившият президент?

Той изкарва само един мандат в Белия дом - от 20 януари 1977 г. до 20 януари 1981 г. - и напуска, губейки битката за втори мандат от самоуверения Роналд Рейгън. Мнозина в Америка не харесват Картър заради мекотата му - казват, че той е уронил престижа на великата сила, като е отказал да предприеме военни действия срещу новооткрития враг Иран. Самият Картър се гордее най-много с факта, че не е повел страната си към война. „Ние не хвърлихме бомби, не започнахме война и все пак успяхме да постигнем целите си", казва той.

Картър има репутация на ексцентрик, въпреки че в действителност той и съпругата му просто винаги са следвали своите християнски вярвания. Той изпраща дъщеря си Ейми, най-малкото от четирите деца, в държавно училище, което исторически се смята за „черно“ в разгара на борбата на афроамериканците за техните права. В началото на седемдесетте това е равносилно на взривяване на бомба.

Единственият президент, който прави същото и изпраща детето си в държавно училище, е Теодор Рузвелт през 1902 г. Докато все още е губернатор на родния си щат Джорджия, Картър наема жена, излежала присъда за убийство, като детегледачка на тригодишната Ейми. Мери за първи път идва да работи в имението на губернатора в деня, в който е освободена от затвора и живее със семейство Картър повече от 40 години.

Той е на 56 години, когато получава статута „експрезидент". Връщат се с Розалин в ранчото, в дома си с две спални, построен през 1961 г., и оттогава живеят в него. Картър не използва позицията си, за да прави пари. Никога никой не го е видял да изнася речи в банки или големи корпорации (за разлика от други бивши президенти). Цената на ранчото е само 167 000 долара. (За справка: през 2017 г. бившият президент на САЩ Барак Обама купува имение във Вашингтон за 8,1 милиона долара. Данъчните декларации на Бил и Хилари Клинтън показват приходи от 109 милиона долара след напускането на Белия дом, според Guardian.) „Не съдя и не критикувам никого, просто никога не съм се стремял да бъда богат", казва Картър. Живеем както искаме" - добавя.

Мисия: Унищожете гвинейския червей

Джими и Розалин са заедно повече от 70 години и все още са неразделни - гледат се с влюбени очи и се държат за ръце. Тайната на силата на брака са общите увлечения, те се опитват да откриват нови неща заедно - учат чужди езици, изкачват планини, ловят риба. Преди повече от четиридесет години Джими и Розалин започват да си четат Библията всяка вечер преди лягане. Картър разказва, че в последните години преминал към издание на Светото писание на испански, „за да практикуваме езика" - обяснява той. Съпругата му е вдъхновена от неговия подход към живота: докато не опитате, никога няма да успеете. Според нея това кредо обяснява защо той никога не се страхува от провал. Картър вярва, че здравето му е заслуга на Розалин, тя е строг диетолог и готви много добре (между другото, семейството няма личен готвач).

Картър „се възползва" от президентството си в миротворчеството и филантропията. През 1982 г. The Carter Center е основан в партньорство с университета Емори за насърчаване на човешките права и изкореняване на ужасяващите болести на бедността, до които други филантропски фондации не се докосват. Усилията са инвестирани главно в „голямата тройка": ХИВ, СПИН и малария. Когато The Carter Center решава да унищожи опасния паразит - гвинейския червей, в света с него са заразени 3,5 милиона души. През последните години случаите намаляват до малко над 1500 в цяла Африка, предимно в Южен Судан. Центърът се бори още и с речна слепота, трахома и елефантиаза.

Духовен лидер

Омиротворяващата насоченост на действията на бившия президент в над 80 страни (разрешаване на конфликти, насърчаване на демокрацията и икономическите възможности, превенция на заболяванията и решаване на социални проблеми) носи на Картър Нобелова награда за мир през 2002 г. Това кара дори критиците му да го нарекат най-успешният бивш президент на Белия дом в американската история.

„Имам морален авторитет – стига да не го унищожа", казва Джими Картър. Той със сигурност е един от духовните водачи на нацията. В продължение на много години преподава в неделното училище на баптистка църква в родния си град Плейнс. Енориашите биват помолени да резервират места предварително, тъй като желаещите да го слушат са много.

Когато е на 90 години, Джими Картър е диагностициран с меланом, разсейките са вече в мозъка и черния му дроб. Поради напредналата възраст, той решава, че шансовете за оцеляване са минимални и може би му остават няколко седмици живот, не повече.

„Разбира се, че се молих. Не молих Бог да ме остави жив, молих Го да ми даде правилното отношение към смъртта. И изпитах невероятно спокойствие. От този момент най-накрая повярвах в живота след смъртта."

Но Картър се възстановява - и го приема като знак, че Бог го моли да върне доброто - да помогне на другите да живеят по-добър живот. „Това е малкото, което можем да направим, да се отплатим на добротата с добро. Ето защо сме тук и строим къщи."

В продължение на 35 години Джими и Розалин Картър помагат за ремонта на над 4300 домове за хора с ниски доходи в 14 държави и привличат хиляди доброволци, след които и известни личности, към проекта Carter Work Project. Сега помощта е важна повече от всякога. Според Националния център по проблемите на бездомността и бедността, между 2,5 милиона и 3,5 милиона американци спят в приюти, общежития за социално слаби и други места, които не са предназначени за живеене. Броят на тези хора расте от ден на ден. Безработни, загубили възможността да изплащат жилище, самотни майки, хора с увреждания, психично болни - много са причините човек да се окаже на улицата.

Източник