Домът на мъдростта в Багдад е бил Силициевата долина на древността

През трите и половина века на своето съществуване Домът на мъдростта е бил обитаван от редица талантливи мислители. Сред тях били братята Бану Муса, трима персийски учени от девети век, живели в Багдад. Братята формирали мултидисциплинарен екип, както бихме се изразили днес - от математици, астрономи и инженери. Те превеждали произведения от други езици на арабски, били спомоществователи на други преводачи, инвестирали в закупуването на редки ръкописи. Занимавали се с политика и развитие на градската инфраструктура, а освен това били талантливи музиканти.

Но може би най-важният им принос е създаването на автоматични машини или автомати. В един от техните трудове, публикуван през 850 г. сл.н.е. „Книгата на гениалните устройства“ се описват машините, които са били предшествениците на днешните роботи. Тези автомати включват механични музикални инструменти и самосвирещ, работещ с пара, робот флейтист. Théun Catsier от университета в Амстердам смята този механичен музикант за първата програмируема машина в света.

Друг учен от древния Дом на мъдростта е Мохамед ибн Муса ал-Хорезми, от чието име произлиза термина, който редовно използваме: „алгоритъм“. „Алгебра“ пък идва от заглавието на една от неговите книги - Kitab al-Jabr, или „Книгата на завършеността“. Муса ал-Хорезми е оставил диря и в географията и астрономията. Той работил в тясно сътрудничество с ал-Кинди, известен също с латинизираното си име Алкинд. Арабските цифри (числата 0-9) са тяхно дело. Ал-Кинди - гражданин на Абасидската империя, която обхваща арабскоговорящия свят от днешен Пакистан до Тунис и от Черно море до Индийския океан - изучава математика, изследва криптоанализ и е пионер в музикалната теория, която съчетава аристотеловата философия с ислямската теология. Той е и автор на най-старата известна книга за криптоанализ и е известно, че е използвал статистически изводи (вид анализ на данни). 

Личната библиотека на Ал-Кинди била толкова величествена, че братята Бану Муса, очевидно от ревност, стъкмили заговор да го набият, да го изгонят от Дома на мъдростта, да конфискуват библиотеката му и да си я присвоят.

Люлката на интелектуалната мисъл и технологичното развитие на човечеството е разрушена от монголите по време на обсадата на Багдад през 1258 г. От Дома на мъдростта не остават почти никакви следи. Липсата на археологически доказателства дори кара някои изследователи да поставят под въпрос самото му съществуване или да предполагат, че това духовно светилище не е имало конкретна локация, а е било по-скоро състояние на ума.

В книгата си „Гръцка мисъл, арабска култура“ Димитри Гутас предполага, че Домът на мъдростта може в най-добрия случай да бъде романтизиран като „идеализиран национален архив“. Ислямският учен Хосейн Камали не е съгласен с тази гледна точка. Известният теоретичен физик Джим ал-Халили заключава в книгата си The Pathfinders: „Наистина имаше институция, известна като Къщата на мъдростта […], която драстично се разрасна от обикновена дворцова библиотека […], за да се превърне в център на оригинални научни изследвания.“

Въпреки че има много неща, които не знаем за Дома на мъдростта, едно е ясно: създаването му се ръководи от осъзнаването на богатството от идеи, които могат да възникнат в динамична, мултидисциплинарна среда. Един от ключовете за неговия успех е била постоянната финансова подкрепа от различни халифи - тогавашните политическите и религиозни лидери на ислямските халифати. Учените са били фокусирани върху ученето, а не върху намирането на финансиране, за разлика от Силициевата долина на ХХ век. Освен това всички начини за получаване на знания са били еднакво уважавани, възнаграждавани и насърчавани, което е довело до социална стабилност и просперитет.