История24 септември 2023

Какво кара една държава да промени името си

Интересни исторически факти за прекръстили се страни от близо и далеч

Снимка: Wikimedia Commons

Индия вече официално е Бхарат. Представяме ви откъси от статията на Хауърд Чуа-Еоан, пишещ за Bloomberg Opinion, която прави ретроспекция и припомня други държави, сменили името си.

Бившите британски колонии да си сменят имената – това е отдавнашна практика. Бирма, Родезия и Цейлон вече официално са съответно Мианмар (от 1989 г.), Зимбабве (1980 г.) и Шри Ланка (1972 г.). Защо Индия да не реши кое име предпочита, пита риторично Хауърд Чуа-Еоан.

Един възпиращ фактор според него е, че ребрандирането идва доста късно – названието Индия е с глобална известност. Необходими са много усилия, за да се наложи новото име и то да бъде запомнено. Когато Зимбабве налагаше своето ново име, беше по-лесно, тъй като светът все още асоциираше предишното наименование на държавата с управлението на бялото малцинство, е мнението на автора на статията. Той казва, че все още среща хора, които наричат Шри Ланка „Цейлон“. Преминаването от Бирма към Мианмар е толкова скорошно, че дори експертите се препъват от едното към другото, допълва колумнистът.

„Миналата година президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви, че името Turkey вече не съществува и страната официално е Turkiye. Обединените нации казаха добре, но беше по-трудно да накараме англоговорящите да го приемат. Тяхната дума за страната се използва от Чосър насам. Промяната също може да бъде скъпа и сложна. Turkish Airlines официално се превърна в Turk Hava Yollari Anonim Ortakligi, но нейният уебсайт на английски език не отразява това. (Международният му код обаче вече е THY.) Флотът от повече от 400 самолета също не изглежда да е пребоядисан с новото име.“
(Хауърд Чуа-Еоан цитира в статията си и мнението на един потребител на X (преименуваната Twitter), че инициалите на уеб домейна от първо ниво, които би се очаквало да има за Бхарат (.bh), отдавна са взети от Бахрейн.)

Авторът на статията припомня още, че „Индия“ има етимологични корени в река Инд, която сега тече предимно в Пакистан и че отказът от досегашното име може да отвори стари международни травми. Чуа-Еоан пише, че през 1947 г., когато независимостта наближава, Мохамед Али Джина, основателят на Пакистан, е бил вбесен, че британците позволяват на неговия съперник Джавахарлал Неру да запази името Индия, правейки я да изглежда като държава-наследник на британския Радж (и неговата огромна територия).

Може ли Пакистан да претендира за „Индия“, ако нейната съседка стане Бхарат?

Субконтинентът вече е видял как два оригинални разделени компонента променят имената си след война за независимост от 1971 г.: Бангладеш и Пакистан някога са били Източен Пакистан и Западен Пакистан.

„В Африка постколониалните референдуми помогнаха за уреждането на имената на френското и белгийското Конго, които станаха Република Конго и Демократична република Конго. Последната държава дълги години беше известна като Заир. Северна и Южна Корея наричат себе си с различни имена на родния си език: съответно Чосон и Хангук. Пхенян обаче нарича своите съперници Южен Чосон, а Сеул нарича своя съсед Северен Хан.

Гърция възропта, когато бившата югославска република Македония поиска да запази името си, тъй като претендираше, че това е названието на една от нейните провинции. Атина се съгласи да направи компромис през 2019 г. със споразумение за добавяне на посока от компаса към новата република. Но до ден днешен северномакедонците са силно раздразнени от допълнителната дума.

Филипините, страната, в която съм се родил, се борят с името си повече от век. Идва от „Islas Felipinas“, присъден на островите от изследователи от Испания в чест на тогавашния наследник на трона – бъдещият Филип II, който ще изпрати армада срещу Англия през 1588 г. Това е иронично наследство от колониалната власт, която потискаше архипелага в продължение на 300 г. Преди няколко десетилетия имаше опит страната да бъде преименувана на „Махарлика“, предиспанска дума, обозначаваща благородство. Въпреки че някои националисти бяха ентусиазирани, етимологичните корени бяха твърде далечни, за да се улови смисълът. Филипинците се насочват към лековатото и звучащо жаргонно, леко непочтително „Pinoy“.

Германците наричат страната си Deutschland, но поляците я наричат – Niemcy, французите – Allemagne, китайците – Deguo, а датчаните – Tyskland. Самите жители пък все още помнят деленето на Западна и Източна Германия. Confoederatio Helvetica не е шрифт, а конституционното наименование на Швейцария. Алпийската нация не може да бъде объркана с някое друго място. Дори испанците знаят разликата между някой от Suiza и хората от Suecia (Швеция). Китай не настоява да бъде наричан Zhongguo от хора, които не говорят китайски. Не е нужно да наричате Япония Нихон Коку (освен ако не искате).

В заключение Хауърд Чуа-Еоан пише: „Както и да е, турците винаги са наричали страната си Турция. Бхарат вече е широко разпространено в страната, известна също като Индия. Тези имена могат да съществуват съвместно с това, което останалият свят използва за тях. Няма нужда да се налага универсално съответствие. Поне не веднага.“