История2 януари 2025

46 г. пр. н. е. е най-дългата година в историята с 445 дни

Древните календари не отразявали сезоните, били неточни и водели до обърквания

Худ. Жак де Гейн II (1565–1629), Wikimedia Commons

Някои години, както казват старите хора, докато мигнеш и са отминали. Други се точат и няма свършване. За високосните, каквато беше отминалата, всичко е ясно, те са в правото си да са по-дълги с едно денонощие. Но какво да кажем за 46 г. пр. н. е., която е продължила 445 дни...Нека видим защо се случило така.

Всички знаем - една година отнема на Земята да направи една обиколка около Слънцето и да се върне в произволната точка, която сме задали като начало на новата година. Нашите календари са опит да разделим годината на части (месеци, седмици, дни) за удобство. Доста полезно е да можете да кажете „Ще се срещнем на 3 март в 12:00“ вместо „Когато сенките на планината се простират до онзи хълм там...“.

Човечеството става все по-добро в напасването на орбиталната година с календарната. Използват се вече дори „високосни секунди“, за да се поддържат нещата синхронизирани. По-ранните календари не са били толкова успешни.

Преди Юлианският календар да бъде въведен от Юлий Цезар, в римската година имало само четири месеца (март, юли, октомври и май) с 31 дни всеки. Другите били с по 29 дни, а февруари - с 28 дни. Неточността на календара ставала все по-забележима и той почти вече не вършел никаква работа. Създавал все по-големи трудности.

Мъдрите глави на онова време разбрали, че на всеки няколко години трябвало да се добавя междинен месец, наречен Мерцедоний, за да се противодейства на задълбочаващите несъответствия.

Във всички случаи било доста тежко да се направи точен календар. Въпреки че Мерцедоний можел да се използва за пренастройване на годишния календар, той бил въведен с цел политическа злоупотреба. На Pontifex Maximus и колегията на понтифите било позволено да променят календара.

По-късно Юлий Цезар се опитал да оправи бъркотията, като въвел Юлианския календар през 45 г. пр. н. е. Решено било да се добавят един или два дни към края на всички кратки месеци (с изключение на февруари), за да стане общият брой дни в годината 365.

„След това, като насочи вниманието си към реорганизацията на държавата, той промени календара, който небрежността на понтифексите отдавна беше толкова разстроила, чрез тяхната привилегия да добавят месеци или дни по свое усмотрение, че празниците на реколтата не идваха нито през лятото, нито тези от гроздобера през есента и той промени годината към хода на слънцето, като я направи да се състои от триста шестдесет и пет дни, премахвайки междинния месец и добавяйки един ден на всяка четвърта година“, пише римският историк Светоний в „Животът на Юлий Цезар“.

Но все още имало разминаване в сезоните. За да поправи това, Цезар добавил няколко месеца към 46 г. пр.н.е. Така тя станала с 15 месеца. И останала в историята като най-дългата с 445 дни. Понякога я наричат annus confusionis или „годината на объркването“.

Източник