История12 февруари 2025

Трябваше да отрека знанието, за да направя място за вярата

Имануел Кант: Няма нищо по-висше от разума

Имануел Кант (22 април 1724 – 12 февруари 1804) е германски философ от 18 век - един от най-влиятелните мислители в историята на западната философия. Неговата мисъл оказва силно влияние върху създаването и развитието на най-новите философски направления и традиции – феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия. Най-легендарното му произведение, считано за шедьовър в историята на световната философия, е „Критика на чистия разум“.

Трябваше да отрека знанието, за да направя място за вярата.
Цялото ни знание започва със сетивата, след това продължава до разбирането и завършва с идеи. Няма нищо по-висше от разума.
Красивото е ограничено, а възвишеното е безгранично, така че умът в присъствието на възвишеното, опитвайки се да си представи това, което не може, изпитва болка от провала, но удоволствие от съзерцаването на необятността на опита.
Мислите без съдържание са празни, интуицията без концепции е сляпа.
Скептицизмът е място за почивка на човешкия разум, където той може да разсъждава върху своите догматични скитания и да направи проучване на региона, в който се намира, така че за в бъдеще да може да избере пътя си с по-голяма сигурност. Но не е жилище за постоянно заселване. Това може да бъде получено само чрез съвършена сигурност в нашето познание, както за самите обекти, така и за границите, в които е затворено цялото ни познание за обектите.
Две неща изпълват ума с обновяващо се и нарастващо страхопочитание и благоговение колкото по-често и по-упорито се медитира върху тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен. Не трябва да ги търся и предполагам, сякаш са забулени в тъмнина или са в трансцендентната област отвъд моя хоризонт. Виждам ги пред себе си и ги свързвам директно със съзнанието за моето съществуване.
Това е Земята на истината (омагьосано име!), заобиколена от широк и бурен океан, истинският дом на илюзията, с много мъгли и ледове, които скоро се стопяват и ни изкушават да вярваме в нови земи. Постоянно мамят авантюристично настроения моряк с напразни надежди и го въвличат в приключения, които той никога не може да напусне, но никога няма да доведе до край.
Нашият век е векът на критиката, на която всичко трябва да бъде подложено. Мнозина считат, че свещеността на религията и авторитетът на законодателството не трябва да се подлагат на този съд. Но ако бъдат освободени, те стават обект на справедливо подозрение и не могат да претендират за искрено уважение, което разумът отдава само на това, което е издържало теста на свободен и публичен преглед.

Човешкият разум, в една сфера на своето познание, е призован да разглежда въпроси, които той не може да отхвърли, тъй като са представени от собствената му природа, но на които той не може да отговори, тъй като те надхвърлят всяка способност на ума.
Метафизиката... не е нищо друго освен списък на всичко, което притежаваме чрез чист разум, подредено систематично.
Всяко начало е във времето и всяка граница на разширение в пространството. Пространството и времето обаче съществуват само в света на сетивата. Следователно явленията са ограничени в света само условно, но самият свят не е ограничен нито условно, нито безусловно.
Липсата на преценка се равнява на глупост. За това няма лек. Тъп или тесногръд човек, на когото не му липсва нищо, освен подходяща степен на разбиране, може да бъде подобрен чрез обучение, дори дотолкова, че да заслужи епитета на учен. Но тъй като такива хора често страдат от недостатъчна способност за преценка, не е необичайно да се намерят хора с изключително образование, които в прилагането на своята наука изневеряват в плачевна степен на това непоправимо желание.
Нямаме нищо друго освен природата, в която трябва да се опитаме да намерим връзката и реда на космическите събития. Свободата (независимостта) от законите на природата несъмнено е избавление от ограниченията, но и от ръководството на всички правила. Природата и трансценденталната свобода се различават една от друга като законността и беззаконието.
Философското знание е знание, което разумът придобива от концепции; математическото знание е знание, което разумът придобива от изграждането на концепции.

Източник