Снимка: Wikimedia Commons
Международният ден на ненасилието се отбелязва на 2 октомври всяка година. Избрана е тази дата, защото на нея през 1896 г. е роден Махатма Ганди - един от най-големите миротворци и духовни учители в най-новата ни история. Той е основоположник на философията за ненасилие. На въпроса: „Ако изборът е между това да отнемете собствения си живот и този на нападателя, какво бихте посъветвали да се направи?“, Ганди отговаря: „Когато става въпрос за избор между самоубийство или убийство на нападателя, нямам никакво съмнение, че първото трябва да бъде изборът.“
Този ден е обявен от Общото събрание на ООН през 2007 г. с резолюция, която напомня за значението на ненасилието като средство за разрешаване на конфликти и постигане на справедливо общество, както и за изграждане на свят без насилие, основан на разбирателство между народите.
Ганди е посветил стотици страници на ненасилието, стотици пъти е държал речи, убеждаващи хората в правотата на тази кауза. Да си припомним миротворческия дух в словата на Ганди.
- Мирът не може да се изгради върху ексклузивизъм, абсолютизъм и нетолерантност. Но не може да се изгради и върху смътни либерални лозунги и благочестиви програми, зародили се в дима на някакви измислици. Не може да има мир на земята без онази вътрешна промяна, която връща човека към „правилния му ум“. Първият принцип на ненасилствените действия е този на несътрудничеството с всичко унизително.
- Светът е уморен от омраза. Виждаме как умората обзема западните нации. Виждаме, че тази песен на омразата не е донесла полза на човечеството. Нека бъде привилегия на Индия да започне наново и да даде урок на света.
- Не съм визионер. Твърдя, че съм практичен идеалист. Религията на ненасилието не е предназначена само за ришите и светците. Тя е предназначена и за обикновените хора. Ненасилието е закон на нашия вид, както насилието е закон на звяра. Духът спи в звяра и той не познава друг закон освен този на физическата мощ. Достойнството на човека изисква подчинение на висш закон - на силата на духа.
- Разбира се, бихте могли да кажете, че не може да има ненасилствен бунт и че историята не е познавала такъв. Е, моята амбиция е да дам пример и мечтата ми е страната ми да спечели свободата си чрез ненасилие.
- Науката на войната води до чиста и ясна диктатура. Само науката за ненасилието може да доведе до чиста демокрация. Англия, Франция и Америка трябва да направят своя избор. Това е предизвикателството пред двамата диктатори.
- Русия в момента е извън играта. Русия има диктатор, който мечтае за мир и си мисли, че ще го постигне през море от кръв. Никой не може да каже какво ще означава руската диктатура за света.
Моята работа е да се въздържа от извършване на каквото и да е насилие от моя страна и да накарам чрез убеждаване и служене колкото се може повече божи създания да се присъединят към мен във вярата и практиката. Но бих бил неверен на вярата си, ако откажа да помогна в справедлива кауза на хора или мерки, които не съвпадат напълно с принципа на ненасилието. Бих насърчавал насилието, ако установя, че мюсюлманите са прави, не им помогнах със строго ненасилствени средства срещу онези, които коварно бяха замислили унищожаването на достойнството на исляма. Дори когато и двете страни вярват в насилието, често има такова нещо като справедливост от едната или другата страна.
- Бих казал на критиците си да се включат с мен в страданията не само на народа на Индия, но и на всички по света, независимо дали са въвлечени във войната или не. Не мога да гледам с безразличие на това клане, което се случва по света. Имам непоколебима вяра, че е под достойнството на хората да прибягват до взаимно клане. Не се съмнявам, че има изход.
- Ненасилието е най-безобидният и същевременно еднакво ефективен начин за справяне с политическите и икономическите несправедливости на потиснатата част от човечеството. От ранна младост знам, че ненасилието не е затворена добродетел, която да се практикува от индивида за мир и окончателно спасение, а е правило за поведение на обществото, ако то иска да живее последователно с човешко достойнство и да напредва към постигането на мир, за който копнее от векове.
- Ненасилието е закон на човешката раса и е безкрайно по-велико и превъзхождащо грубата сила. Отделните лица и народи, които биха практикували ненасилие, трябва да бъдат готови да жертват (нациите до последния човек) всичко от себе си, освен честта. Следователно това е несъвместимо с владението на чужди държави, т.е. със съвременния империализъм, който откровено се основава на сила за своя защита.
- Ненасилието е сила, която може да бъде упражнявана еднакво от всички - деца, млади мъже и жени или възрастни, стига да имат жива вяра в Бога на Любовта и следователно да имат еднаква любов към цялото човечество. Когато ненасилието се приеме като закон на живота, то трябва да прониква в цялото същество и да не се прилага към изолирани действия.
- Съвършеното ненасилие е невъзможно, докато съществуваме физически, защото бихме искали поне някакво пространство, което да заемаме. Съвършеното ненасилие, докато обитаваме тялото, е само теория като точката или правата линия на Евклид, но ние трябва да се стремим към него всеки момент от живота си.
- Каузата за свободата се превръща в подигравка, ако цената, която трябва да се плати, е пълното унищожение на онези, които ще се радват на свобода.
- При употребата на сила човек опростява ситуацията, като приема, че злото, което трябва да бъде победено, е ясно определено и необратимо. Следователно остава само едно нещо: да го елиминира. Всичко, което дори бегло рискува подобно поражение, само по себе си е капитулация пред злото.
- Насилието е по същество безмълвно и може да започне само там, където мисълта и рационалната комуникация са се разпаднали. Всяко общество, което е насочено към насилствени действия, е по самия този факт систематично неразумно и неартикулирано.
