Част от публикацията за находката на сайта на Великотърновския университет
Студенти по археология от историческия факултет на Великотърновския университет откриха древен ценен оловен печат на цар Симеон Велики при разкопки в манастира на Георги Синкел край Велики Преслав. Това съобщи БТА като цитира изявление на проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Третокурсниците го намерили по време на практическите им занимания на терен, става ясно от публикация на сайта на Великотърновския университет. Учените определят находката като едно от най-значимите археологически открития за последните години.
Печатът е от времето на българския Златен век и е свързан с управлението на цар Симеон Велики (893–927).
На едната му страна е изобразена Света Богородица с Младенеца, заедно с надписи на гръцки език. На другата страна е самият владетел, облечен в царски одежди. Той носи стема, скиптър и лабарум – знаци на царската власт. Около образа му се чете надписът: „На Симеон василевс многая лета“. Друг надпис гласи: „На миротворния василевс многая лета“.
Находката бе открита в манастира на Георги Синкел, известен още като Манастира на чъргубиля Мостич, който се проучва под ръководството на доц. д-р Росина Костова и проф. д.и.н Казимир Попконстантинов (катедра „Археология“, ИФ) по проект на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в рамките на редовната програма на Министерството на културата за финансиране на теренни археологически проучвания за 2025 г. Това става ясно от публикацията на висшето учебно заведение. Според доц. Костова и проф. Попконстантинов находката свидетелства за пряка връзка между царския двор в Преслав и манастира на Георги Синкел. Официалният печат е знак, че между владетеля и обитателите на духовното средище е съществувала официална кореспонденция.
Подобни печати са изключително редки, разказват археолозите. На науката са известни едва около двайсет оловни печата на цар Симеон, като само няколко от тях са открити по време на археологически разкопки. Новооткритият артефакт има изключителна научна стойност и може да помогне за по-доброто разбиране на държавното управление и църковния живот по време на най-могъщия период от историята на Първото българско царство.
Откритието е направено в навечерието на 1100-годишнината от смъртта на цар Симеон Велики, която ще бъде отбелязана през 2027 г.
