Любопитно26 юни 2018

Вечният конфликт между науката и духовността

Дали научното разбиране за света помага в затриването на емоционалното въздействие или духовната сила?

„Душите на 500 Сър Исак Нютона ще са нужни за създаването на един Шекспир или Милтън“. Това заявява Самюъл Тейлър Колридж през 1801 г. През 1820 г. поетът Джон Кийтс обвинява Исак Нютон, че „унищожил поезията на дъгата, като я е свел до призма“. Убива ли научното разбиране за света чуствеността и духовната сила?

Физикът Ричард Фейнман размишлява над тези теми в интерво за BBC от 1981 г.: „Красотата, която човек вижда, е достъпна за други хора и за мен също. В същото време аз виждам много повече в това цвете. Мога да си представя клетките, сложните процеси, които също притежават своеобразна красота... Фактът, че цветовете на растението са еволюирали така, че да привличат насекоми, които да ги опрашват, е интересен – означава, че насекомите виждат цвета. Това поражда въпрос: Това естетическо усещане съществува ли и в по-нисшите форми? Защо е естетическо? Интригуващи въпроси, произлизащи от научните знания, които само допринасят за вълнението, мистерията и удивлението, породени от едно цвете."

СЪЗЕРЦАНИЕ

"Духовността е начин да бъдеш в света, усещане за мястото ни в Космоса, връзка между нещата отвъд нас самите. Наричам това чувственаука, неологизъм, който отразява чувствеността на откритието", казва Фейнман.

„Съзерцанието на Космоса ни вълнува“, потвърждава думите му астрономът Карл Сейгън в документалния филм „Космос“ – една от най-духовните картини на науката, създавани някога. "Съзарцанието, продължава той, предизвиква гъдел по протежение на гръбнака, извиква сякаш блед и далечен спомен за падане от големи височини. Така разбираме, че ни предстои да се докоснем до една от най-великите мистерии.“

НАУКА И ДУХОВНОСТ

Науката се нуждае от свои поети и Алан Лайтман е перфектната сплав между учен (астрофизик) и хуманист (писател и професор по хуманитарните науки). Последната му книга „В търсене на звезди на остров в Мейн“ е въздействаща история за духовното ни търсене да открием смисъла на живота в ерата на науките. Ето какво пише Лайтман за смъртта: „Въпреки вярването ми, че съм просто съчетание от атоми, че това ми осъзнаване преминава от неврон на неврон, аз съм щастлив от съществуването на илюзията на живота. Ще я приема. Доставя ми удоволствие да си мисля, че след 100 години, може би дори след 1000 години, някои от моите атоми ще останат на остров Лют.“

ВЯРАТА

Според Лайтман духовността се опира на вярата, но науката също не може без вяра. Нейната централна доктрина според астрофизика е, че „всички качества и събития във физическото измерение на Вселената са управлявани от закони, които носят истината при всякакви обстоятелства“. Тази доктрина не може да бъде доказана, тя „просто трябва да бъде приета“, казва Лайтман. И цитира Айнщайн, който казва, че „вярва в красив и мистериозен ред в основата на света.“

ЕДНО С ВСЕЛЕНАТА

В ясна безлунна нощ, запътил се към лятната си почивка с малка моторна лодка и усетил специалната природа на момента, Лайтман изключва светлините и двигателя и ляга на гърба си, за да бъде погълнат от океана и звездите. „Лодката изчезна. Тялото ми изчезна. Тогава усетих, че пропадам в безкрайността. Усещането, което никога дотогава не бях изпитвал, ме изпълни.“ Това, към което се стремят хиляди мистици - единението с Вселената, Лайтман го постига.

„Почувствах непреодолима връзка със звездите, като че ли бях част от тях. И обширното разтегляне на времето – простиращо се от далечното минало преди да се родя до далечното бъдеще, дълго след като аз ще съм се споминал. Времето се смали до една точица. Почувствах се свързан не само със звездите, но и с всичко в природата, и с целия Космос. Усетих съединяване с нещо по-голямо от самия мен, велика и вечна цялост, загадка за някакъв абсолют.“

АБСОЛЮТИ

Как ученият си обяснява това мистично преживяване? Лайтман започва с абсолютите като за начало. Това са: „ефирни цялости, които са всеобхватни, непроменими, вечни, свещени.“ Абсолютите „се отнасят до стабилна и фиксирана отправна точка, която може да ни приземи и да ни направлява по време на краткотрайния ни живот.“ Абсолютите надграждат науката и са „загнездени в личното изживяване, но включват вярвания отвъд параметрите на това изживяване.“

Проблемът между науката и духовните преживявания според Лайтман е в това, че принципите на абсолютите не могат да бъдат доказани, „поне не и по начина, по който учените го правят, за да докажат съществуването на атоми.“

Поради тази причина ние сме оставени със своите вътрешни истини, онези, които по определение не попадат в сферата на науката, а могат да бъдат достигнати единствено посредством личното преживяване и опит, признава ученият.

Автор: Майкъл Шърмър, The New York Times

Превод: Анита Кацарска