ЛюбопитноСлавяна Сечкова / 19 юли 2022

Добрите при нас, лошите в мрежата!

Първият капан за сънища бил изплетен от паяк

... изведнъж се оказваме голи на улицата, всички ни се смеят, на всичкото отгоре онзи със странния поглед от опашката днес в магазина е зад нас и ни гони, а малко преди да стигнем дома си, виждаме, че той гори. Ужас! Сценариите за кошмар са много и само звучат забавно, иначе си е страшничко. Освен ако не сме пристрастени към нощния адреналин, можем да пропуснем тази „забава“, като й заложим капан. Капан за сънища – добрите при нас, лошите в мрежата.

Кой започна пръв?
Произходът на капана за сънища е легендарен, тоест недокрай изяснен. Едно от сказанията разказва, че внучето на индианка от племето Оджибуе (в някои източници Оджибвах) се опитало да убие паяк, но бабата му попречила. В знак на благодарност паякът обещал да оплете мрежа, която ще я пази от злите духове, докато спи. И понеже местното население вярвало в мъдростта на животните, започнало да прави обръчи от върбови клонки и да плете мрежи от сухожилията на елен. Това били капаните, които залагали, за да предпазят децата си от кошмари и вярвали, че ефектът им ще трае, докато капанът не изсъхне. А защо върбови клонки и еленски сухожилия? Заради посланието, което искали да предадат на децата си – нищо не е вечно, всичко е тленно и подлежи на разпад.

Според друга легенда вождът на племето Лакота имал видение, в което му се явил Иктоми в образа на паяк. Иктоми бил фокусник, но също така и голям мъдрец. В това видение той първо направил обръч от върбови клонки, а после започнал да плете мрежа отвън навътре. Когато стигнал най-вътрешната част, оставил дупка, през която да минават лошите сънища, а добрите да се хващат в мрежата, за да не „избягат“ на хората. Добрият сън ни е в мрежа вързан – звучи обещаващо, но нека не забравяме, че освен мъдрец, Иктоми бил и мошеник.

Дотук 1:1. Третата легенда обаче накланя везната в полза на Оджибуе. Асибикааши - „жената паяк“, закрилница на децата, започнала да плете такива обръчи, след като популацията на племето нараснала и тя не можела вече да бди лично над всяко дете по време на съня му. Тъй като „свещеният обръч“ бил дело на Асибикааши, а тя учела хората на тъкане и земеделие, той се приемал също като символ на търпението и издръжливостта. Като капан за сънища обаче бил предназначен само за децата.

На кого да вярваме – на мошеника Иктоми или на „жената паяк“? И при двамата си имаме едно наум.

На помощ идват фактите. През 1900 г. Франсис Тереза Денсмор, американски антрополог и етнограф, проучва племето Оджибуе. Тя първа забелязва, че върху дъската, на която индианките носели децата си, имало „дървени обръчи с диаметър 3,5 инча и мрежа, обагрена в червено.“ Откъде червено? От корените на коприва и кората на дива слива. Местата, на които мрежата се захващала за обръча, били 8, колкото броя на краката на „жената паяк“ или 7 като седемте добродетелни качества: мъдрост, любов, уважение, храброст, честност, смирение и истина.

Нищо не е случайно

При изработката на амулет, за какъвто се смятал капанът за сънища, нищо не е и не може да бъде случайно – от формата и елементите до мястото, на което се поставя. Не е трудно да се досетим, че в кръглата форма е вплетен смисълът за кръговрата на живота. Буквално вплетен. Докато правел мрежата си, човекът-паяк Иктоми говорел за циклите, през които минаваме – раждане, детство, зрелост, а когато стигнал до старостта, казал, че тогава трябва да се грижим за себе си като за бебета. Така завършил цикъла, а в центъра на мрежата оставил дупка. Вече знаем защо.

Перата. Важно е да са естествени и от нощна птица, защото те са повелителите на мрака. Поставят се от долната част на обръча и значението им е да провеждат добрите сънища и енергия към нас. В центъра на мрежата пък се поставя едно синьо мънисто – символ на паяка. Може и няколко, тогава те символизират уловените мечти или пък се считат за талисмани, които не позволяват добрите сънища да се хванат в мрежата заедно с лошите и да останат недостъпни за нас.

Визията на днешните капани за сънища създава впечатлението, че вътрешната част на обръча трябва да е с геометрията и симетрията на дървото на живота или пък на мандала. Това обаче няма общо с автентичните капани. Те заимствали природните мандали и затова мрежата, която изплитали, имитирала паяжина.

Къде и какъв?

Мястото му по традиция е до леглото, максимално близо до главата ни. Там е свърталището на заподозрените. Цветът също има значение. Белият се свързва с медитацията, чистотата и реда. Ако те са приоритетите в живота ни, подходящо място са спалните, работните помещения или трапезарията. Там може да поставим и зелен, който също има умиротворяващо въздействие и стимулира отпускането. Черните капани обикновено се използват в комбинация, защото имат балансиращ ефект.

Червените са за всички със злояди деца, защото стимулират апетита и, както се подразбира, мястото им е в кухнята. Но не само там! В спалнята също – заради славата им на афродизиак, която се дължи на любовта и страстта, струящи от червения цвят. По-творчески настроените личности, тези, за които водещи са интелектът, жизнената сила и радостта, вероятно ще бъдат привлечени от жълтия капан. Затова да не се учудваме, ако го видим в ателиета, работилници или други артистични пространства. Успех, сила и решителност излъчва синият и неслучайно тези капани се залагат в учебните заведения... Май имаме нужда от всички!

Остава само още едно уточнение. Капанът трябва да бъде окачен така, че слънчевите лъчи да го хващат поне за няколко часа през деня. Все пак целта ни е да се освободим от лошите сънища, не да ги колекционираме.

Да не би да е измишльотина?

И въпреки всичко, ефектът на капана си остава загадка. Дали пък не е плацебо? Със сигурност не сме единствените, които се съмняват. Макар и само едно, има документирано изследване върху ефекта на капана за сънища и то е на Филип Зомбардо – професор по психология в Станфордския университет. В изследването участват четирима души, които се оплакват от кошмари през нощта. Той разделя участниците на две групи – двама от тях, които не използват капан за сънища, са в контролната група, а останалите двама са в експерименталната и използват капан. На тези от втората казва, че капаните за сънища са „благословени от индиански шамани и имат силата да държат надалеч всички зли сили.“

Филип Зомбардо наблюдава ефекта в продължение на 6 нощи и отчита следните резултати - двамата от експерименталната група са имали само един кошмар, а тези от контролната - изживяват кошмари и през шестте нощи. Той провежда експеримента още веднъж, само че този път разменя условията – контролната група използва капани, а експерименталната – не. Резултатът е, че кошмарите при експерименталната зачестяват, а при контролната намаляват.

Тук Оджибуе биха възкликнали: „Казахме ли ви?!“ Какво пък, малко скептицизъм никога не е излишен. Но внимавайте, защото високите дози може да предизвикат безсъние и кошмари!