снимка: iStock
Да сте живи и здрави, радостни и щастливи, скъпи читатели. Нека копнежът ви към израстване и развитие никога не пресъхва, както и желанието ви за нови и нови знания във всички области, важни за човека и планетата ни. Днес празнуваме не само ние – с червено и бяло се кичат още румънци, молдовани и македонци. От 2017-а мартениците (Martinki, Mărţişor) и обичаите покрай тях са включени в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. За легендите на северните ни съседи за пролетния празник разказва писателката Патриша Фюртенберг в своя блог.
Някои румънски легенди разказват, че червено-бялата нишка първа изпрела възрастната Докия, или баба Дочия, както е известна сред народа, като извела овцете си на паша в планината. Но кой наистина се интересува откъде произлиза лекарството, когато то действа? Вярвам, че това предание се е зародило в долината, стигнало е от уста на уста нагоре в гората и планините, а може би и в земята над гората и дори по-далече...
И момичетата и по-възрастните жени заедно започнали да връзват червена копринена връв около врата си. Достатъчно тънка, за да остане незабелязана, но и здрава, за да изпълни задачите на наричането. За да защити гладката им, бяла кожа, току-що обновила се след дългата зима, от мартенския бриз, наречен martisor.
Момите се дарявали една друга с този специален конец на 1 март, преди изгрев слънце. Скоро конците започнали да се носят и по китките на ръцете, и окичени върху ризите и сукманите – над сърцето. Червеният конец против уроки трябвало да се вижда и да гони злите очи.
Двете нишки, усукани заедно, червено и бяло или червено и черно, символизирали единството на противоположни сили: лято-зима, топлина-студ, плодородие-безплодие, светлина-тъмнина. Но също така в тях са вплетени надежди за щастлив живот, бурна младост, страстна любов, в прегръдка с радостта от живота, спокойствието, душевната и телесна чистота, и първичната светлина на битието.
Носели се до деня, в който хората разбирали, че Пролетта е спечелила битката си със Зимата. До тогава, когато кукувицата отново закука и черешите разцъфтят, когато щъркелите се върнат в старите си гнезда и лястовиците покажат одухотворените си фини опашки отново в полет. Когато кокичетата изникнат изпод снега.
След това хората връзвали своята мартишуара на бяла роза или цъфнало дърво, раждащо плод, за късмет. По-смелите я хвърляли натам, откъдето пристигали мигриращите птици, шепнейки: „вземи тъмните ми дни и ми донеси светли“.
По-късно някои прикрепили сребърна монета към копринения бяло-червен конец като подарък. Разбира се става дума за тези, които можели да си го позволят. Монетата символизирала слънцето, светлината, огъня.
Със сребърната монета се купували червено вино, хляб и прясно, меко, бяло сирене, за да могат момичетата, които носят копринения конец, да запазят кожата си с цвят на слонова кост и красиви бузи, червени като вино.
Защо на 1 март?
Гето-дакийските племена, които са населявали през 4 век пр. н. е. територията, която днес наричаме Румъния, са празнували Нова година на 1 март. Техният календар имал само два сезона, зима и лято – когато растителността умира и когато се ражда отново. Затова в първия ден от Новата година се поднасял червено-белия конец – за късмет, заедно с най-сърдечни пожелания за здраве, щастие и любов.
Днес тази прекрасна традиция е все още жива в Румъния и навсякъде, където тупти румънско сърце, но също и в земите, населени някога от тракийските племена, като Република Молдова, България, Северна Македония, Гърция и в румънските общности от Сърбия и Украйна.
Тази сладка дрънкулка, е повече от талисман за късмет. Носи в сърцата си положителната енергия на една нова година, на сезон, който току-що се е родил отново, но също и капка любов от дарителя към получателя. Като всеки подарък, носи със себе си руменината на нежна мисъл.
Носете ги, дарявайте ги и ги приемайте като дар, независимо на какъв език изричате думата за тях. Те вплитат слънчевата енергия в живота ви с раждането на новия сезон.
