изображение: iStock
Джулиан Джейнс издигна хипотезата, че съзнанието на древните хора доста се е различавало от това на нашите съвременници. Предците ни приемали вътрешните си гласове за заповеди от богове и дори са се грижили за починали роднини, сякаш са все още живи, поради разделен „двукамерен“ ум.
В книгата си „Произходът на съзнанието в разпадането на двукамерния ум“, Джейнс твърди, че „двукамерният ум“ е начин на мислене, при който хората буквално чуват гласове в главите си и им се подчиняват като на божествени заповеди. Той вярва, че това психическо състояние е спряло да действа преди около 3000 години, към края на бронзовата епоха в Източното Средиземноморие. Тогава започнал и възходът на съвременното човешко съзнание. Хората станали по-осъзнати и започнали да вземат решения самостоятелно.
Според Джейнс тези, които сега наричаме шизофреници, може би все още имат части от този стар начин на мислене и ако някой от древни времена беше жив днес, вероятно също щяхме да го възприемаме като шизофреник.
През 1976 г. американският психолог Джулиан Джейнс (1920 - 1997), публикува книгата си с дръзкото твърдение, че хората всъщност не са били наясно със собствените си мисли до около 1000 г. пр.н.е. Когато древните хора чували вътрешни гласове в главите си, те не осъзнавали, че тези гласове идват от собствените им умове, казва той. Били уверени, че боговете им говорят и ги напътстват. Това обяснява зараждането на религията и вярата в общуването с висши сили.
През януари 1979 г. Уилям Томас Джоунс пише статия, в която разгромява възгледите на Джейнс за човешкото съзнание, нарича ги нереалистични и изследва защо въпреки това някои хора все още приемат идеите му насериозно. Джоунс смята, че това са хора, които не харесват теорията за дарвинистката еволюция и естествения подбор, изпитват носталгия по предполагаемото изгубено състояние на двукамерност и искат проста теория, която да обясни всичко за човешката природа.
Днес почти никой в академичните среди не подкрепя хипотезите на Джейнс. Но според известния философ Даниел Денет, те не са съвсем за пренебрегване. През 2006 г. писателят Терънс Хокинс пък използва идеята на Джейнс, за да преразкаже историята на „Илиада“ в романа си „Яростта на Ахил“. В книгата на Хокинс боговете са обяснени като продукти на двукамерния ум и само герои като Одисей и Парис имат съвременно съзнание, докато останалите все още чуват вътрешните си гласове като заповеди от богове.
Най-силният аргумент на науката срещу теорията на Джейнс е, че ако тя беше вярна, това би означавало наличие на големи структурни промени в човешките мозъци за сравнително кратко време. А това не е така. Доказателства от древни черепи и дори някои запазени мозъци показват, че структурата на човешкия мозък е била почти същата поне през последните 10 000 години.
Идеята на Джулиан Джейнс е спорна, но интересна. Особено днес, когато създаваме нещо като нов вид двукамарен ум, който е отчасти човешки, а отчасти изкуствен интелект. Това вече се случва с чатботовете, които стават все по-подобни на човешки същества по начина, по който говорим с тях и се отнасяме към тях. Въпреки че често се държим така, сякаш чатботовете са хора, ние знаем, че не са живи. Не говорим с тях, сякаш имат чувства или самосъзнание...
