снимка: iStock
Симптомите на „Нобелова болест“ или „Нобелит“ са странни: години след като са го получили, много от лауреатите на престижното отличие за наука започват да развиват различни – понякога шантави и не съвсем научни – възгледи.
Изненадващо дълъг е списъкът от носители на Нобелова награда, които след победата си са се впускали в псевдонаучни убеждения – често в области на експертиза, различни от тяхната. Става дума за интерес към изследвания на психическите науки, екстрасензорното възприятие и езотериката. А има и един призьор, който вярвал, че е бил посетен от зелен енот, който говори, кара мотоциклет и свети...
В една глава от книгата „Критично мислене в психологията“ изследователите изброяват редица такива случаи. Докато някои развиват банални и мрачни псевдонаучни тези, като например широко опроверганите вярвания на Джеймс Уотсън относно расата и интелигентността, други се сдобиват с по-тежки прояви на „Нобеловата болест“.
Пиер Кюри, например, взел Нобелова награда за физика за откриването на радия и полония, охотно участва в спиритически сеанси и вярва, че изследването на паранормалното може да помогне да си отговорим на въпроси за магнетизма. Джоузеф Томсън, който е награден за откритието си на електрона, развива подобен интерес към психическите явления и е член на Обществото за психически изследвания в продължение на 34 години.
Шарл Рише – нобелист в областта физиология или медицина през 1913 г., е автор на думата „ектоплазма“. Ученият е убеден, че тя се изхвърля в пространството от медиуми по време на сеанси.
Ричард Смоли – нобелист в област химия за откриването на трета форма на въглерод през 1996 г., продължава да се противопоставя на теорията на еволюцията. Други „болни“ са се застъпвали за евгениката, лоботомиите и вредните практики и идеи, свързани с аутизма.
Д-р Кари Мълис печели Нобеловата награда за химия през 1993 г. Малко по-късно той изразява скептицизма си относно изменението на климата и ролята на ХИВ при СПИН, дълбоко вярващ е и в силата на астрологията. Това е човекът с твърдението за светещия енот, който му разкрил истината за света в една хижа в Северна Калифорния. „Енотът се преобрази в пеещ делфин точно в полунощ“, уточнява нобелистът.
Една от версиите защо нобелистите се впускат в странни ирационални области дава техният колега Пол Нърс. Според него това може отчасти да се дължи на външен натиск от медиите, които подтикват учените да излязат извън своята област на експертиза, за да са интересни на широката аудитория.
В статия за „Индипендънт“ Нърс съветва колегите си да стоят настрана от този път. „Ще бъдете затрупани с молби да коментирате широк кръг от въпроси, да подписвате писма и петиции и като цяло да се застъпвате за каузи, някои благородни, други по-малко“, казва той. „Но не се изкушавайте да се отклонявате твърде много от специализираните си знания или от науката като цяло.“
Психолозите, изследвали този поведенчески феномен, също имат мнение по въпроса:
„Редица когнитивни грешки, включително сляпото петно на предубежденията и усещанията за всезнание, всемогъщество и неуязвимост; личностни черти като нарцисизъм и прекомерна откритост; и „гуру комплексът“ могат да предразположат високоинтелигентни хора към катастрофални грешки в критичното мислене“.
