Худ. Едуард Моне, Wikimedia Commons
В популярната психология сравнително неотдавна се появи понятието омниверт. То се намести удобно между старите ни познайници – екстроверт и интроверт и се отнася за хора, които не откриват себе си в досегашните определения. Омнивертите се движат или в едната, или в другата крайност в зависимост от контекста на социалната ситуация. Те подхождат към всяка личност с напълно естествени и логични реакции, само че един път се държат като екстроверти, а друг път като интроверти.
За разлика от амбивертите, които поддържат постоянно равновесие между специфичните поведенчески черти, омнивертите показват изразени и резки превключвания в поведението си в зависимост от ситуацията, настроението или средата.
Какво казва науката
Термините интроверт и екстроверт са въведени в психологията от Карл Юнг през 20-те години на миналия век. Концепцията за амбиверт (човек, който е в средата на спектъра) е въведена още през 1923 г. от социалния психолог Едмънд С. Конуей.
Всъщност понятието омниверт не е признато като научен термин в клиничната психология. То е възниква и става популярно главно в онлайн пространството (блогове, социални медии, статии за самопомощ) в началото на XXI век, за да опише по-прецизно хората, чието поведение е по-непоследователно и по-буйно от това на амбивертите. Коренът на думата произлиза от латинската дума omnis, което означава „всички“ или „цялост“.
Кой кой е
Омнивертът е личност, която напълно въплъщава както интровертните, така и екстровертните черти, но не едновременно. Ключовата разлика с амбиверта е в интензивността и превключването. Амбивертът се намира в уравновесена среда и леко приспособява поведението си според нуждите на ситуацията (напр. слуша внимателно, след което говори уверено). Омнивертът прескача от едната крайност в другата. Един ден може да бъде „душата на компанията“ – изключително общителен и енергичен, а на следващия ден да се оттегли напълно, търсейки пълна изолация, за да се „презареди“.
Социалната енергия на омнивертите е силно зависима от моментното им емоционално състояние и от атмосферата на мястото. Ако се чувстват щастливи и стимулирани, показват екстровертната си страна, ако са уморени, стресирани или отегчени, рязко преминават към интровертния режим.
Когато са в екстровертен режим, те изразходват цялата си социална енергия и след това се нуждаят от абсолютна самота, за да възстановят равновесието си, което често ги кара да отменят предварително уговорени планове.
Могат да показват коренно различни личности пред различни социални групи. Пред група от близки интроверти може да са водещите в разговора и да се чувстват уверени, докато в група от доминиращи екстроверти може да се свият и да станат пасивни слушатели.
Определете се
Най-лесният начин да разпознаете омниверта (в себе си или в друг) е отговорът на въпроса: „Ти интроверт ли си, или екстроверт?“
Ако често отговаряте: „Зависи...“, то отговорът е почти ясен. Ето и няколко други признака:
- Рязко превключване
Когато се развихрите в общуването - сте неудържими, но когато батериите ви паднат - се нуждаете от време за себе си в пълна изолация.
- Непредсказуемост в плановете
Често отменяте планове в последния момент, въпреки че преди това сте били ентусиазирани и силно развълнувани за предстоящото събитие.
- В плен на чувствата
Вашето желание за общуване е пряко свързано с вътрешното ви настроение. Щастието ви прави по-екстровертни, стресът и тревожността ви правят по-интровертни.
- Разнообразие от интереси
Харесва ви както да сте център на внимание, така и да седите тихо и да слушате, което ви прави гъвкави и приспособими към различни социални ситуации.
Омнивертът притежава завидна социална гъвкавост, но плаща за нея с по-голяма емоционална нестабилност и нужда от съзнателно управление на преходите между крайностите.
