Снимки: Феликс Кох, The National Geographic, октомври 1907 г.
В октомврийския брой на от 1907 г. на страниците на The National Geographic Magazine излиза прекрасният пътепис* „Търново – градът на висящите градини“. Авторът е Феликс Кох. Той e известен американски журналист, фотограф и пътешественик от Синсинати. Обикаля Балканите през 1905–1906 г. Пътеписът му е със сочен език, доброжелателен тон, но и хаплив на моменти. Разказва за „екзотиката“ на тези непознати за американците земи.
„Далеч напред имаше други скали и на тях беше кацнал градът - Търново Прекрасно, където всяка къща е окъпана в цвят: покривите с червени печени керемиди, стените боядисани в излинели розови и кафяви цветове, стрехите и корнизите подсилени с тежки с почернели от времето греди. Жълто и синьо красяха други къщи.“
Кох идва в Княжество България малко преди обявяването на Независимостта (1908 г.). За американската аудитория България по това време е млада, бързо развиваща се държава, която се откъсва от османското си минало, но все още по земите й се чувства ориенталския полъх. Кох пише: „Най-накрая бяхме открили Изтока - Изтока от книжките с приказки“.
Той е омагьосан от архитектурата на Търново - къщите, накацали една над друга по стръмните скали на дефилето на Янтра. Гледани под ъгъл от тясната уличка, китните балкончета на къщите със зокумите по тях изглеждат като терасираните Семирамидини градини.
За автора Търново е град на контрастите. Очарованието на калдъръмените улички, белите перденца и цветята по прозорците, пъстрите носии, шарените пазари и старинната атмосфера се преплитат с модерното облекло на градската интелигенция и модерните похвати в новата инфраструктура.
„Гледката от това място и от малкото възвишение отзад е несравнима. Нито Неапол по залез, нито заливът Джорджиън бей, нито Которският залив могат да оставят толкова трайно впечатление; тъй като на всичките им липсват тези багри, които тук ни представят редиците къщи от двете страни, намръщените скали от зад и старата турска джамия - като тези, които се виждат по снимките на стария Витлеем - на гребена на хълма.“
Кох не остава равнодушен и към красотата на търновчанки: „Моята търновска лейди беше достойна за четката на художника - така както я видяхме, обрамчена от прозореца на старинната триетажна къща и с цветята на галерията в основата на платното. Очите є имаха черно-кафявия цвят, характерен за южните Балкани; кожата є беше маслинена, а косата є, разделена на път - гарвановочерна. Истинска Жулиета за някой балкански Ромео.“
Оригиналните снимки запечатват облика на Царевец, Трапезица и старата градска част преди земетресението от 1913 г. Кох влиза в България от Румъния, преминава през Русе, спира в Плевен, изкачва се до Шипка, описва Казанлък и Долината на розите, преминава през Пловдив и завършва в София.
Оригиналният пътепис на Кох със снимките можете да видите тук. А преводът в българското издание на National Geographic е тук.
* Koch, Felix J. "Tirnova, The City of Hanging Gardens." The National Geographic Magazine, vol. 18, no. 10, October 1907, pp. 645–652.
