Илюстративно изображение: Георги Илиев
Джон Бъмпас Калхун (1917-1995) е американски етолог и изследовател от Националния институт за психично здраве на САЩ. Десетилетия наред той изучава влиянието на пренаселеността върху социалното поведение на гризачи и въвежда термина behavioral sink („поведенческо потъване“). Става дума за разпада на социалните отношения в условия на прекомерно натоварена социална среда. Най-известният му експеримент обаче си остава „Вселена 25“, проведен между 1968 и 1972 г.
Резултатите от него Калхун публикува през януари 1973 г. в списание Proceedings of the Royal Society of Medicine под заглавие „Death Squared: The Explosive Growth and Demise of a Mouse Population“ („Смърт на квадрат: Експлозивният растеж и упадък на популацията на мишки“).
Калхун построява истински рай за гризачи. Те не са застрашени от глад, болести, хищници и неблагоприятни климатични условия. В съоръжението има изобилие от храна и вода, температурата на въздуха е постоянна и приятно топла. В огромната клетката са струпани различни материали за гнездене. В нея има достатъчно място за около 3000 животинки, които да си живеят дълго и приятно, необезпокоявани от никакво тревожно обстоятелство. В началото Калхун пуска в клетката само четири двойки здрави мишки.
Първите месеци изглеждат като триумф на утопията. След като свикнат с новата среда, мишките започват бързо да се размножават. Популацията нараства лавинообразно и за сравнително дълъг период от време се удвоява приблизително на всеки 55 дни.
Снимка: Йоичи Р. Окамото, обществено достояние, Wikimedia Commons
На около 315-ия ден настъпва промяна. Макар че рогът на изобилието продължава да се изсипва върху опитните мишлета, екипът от учени, които ги наблюдават забелязват, че социалната структура в мишата вселена започва да се разпада. Някои мъжки стават необичайно агресивни и започват да нападат без причина братята и сестрите си. Други напълно се оттеглят от социалния живот. Те само ядат, спят и си ближат козината. Нямат никакъв интерес към чифтосването. Не предприемат никакви действия за защита на териториите си.
Женските също минават през поведенческа метаморфоза. Стават агресивни и не се грижат за малките си. Раждаемостта намалява, смъртността сред новородените мишлета нараства. Зачестяват случаите на канибализъм и безразборни нападения. Въпреки че храната е в изобилие, обществото на мишките постепенно губи способността си да се възпроизвежда и организира.
Върхът на развитието на мишия рай е достигнат с раждането на животинче N2200.
Следва началото на края. Спадът е рязък и необратим. След четири години и десет месеца умира последната мишка във „Вселена 25“. Експериментът завършва с пълно изчезване на колонията.
Изводите на Калхун
Според автора на експеримента проблемът не е липсата на ресурси, а разпадът на социалните роли и връзки. В своя доклад той пише: „Крайната причина за гибелта на тази колония не беше болест, не беше недостиг на храна, а социална патология.“ И добавя: „Когато липсва поведението, свързано с тези функции, няма развитие на социална организация и няма възпроизводство. Видът изчезва.“ Ученият нарича това явление „поведенческо потъване“ и намеква, че резултатите биха могли да служат като предупреждение и за човешките общества. Години по-късно, в интервю, Калхун казва: „Съществува първа и втора смърт. Първата е смъртта на духа, а втората е смъртта на тялото.“
