Обуздайте духовния материализъм

Първоначално измислен от будисткия майстор по медитация Чогям Трунгпа Ринпоче в книгата му „Прорязване на духовния материализъм“, духовният материализъм е това, което се случва, когато използваме духовни концепции, практики и инструменти, за да подсилим фалшивото чувство за себе си, егото си. Тъй като егото е източникът на цялото ни страдание, укрепването му чрез духовна практика е в пълно противоречие с целия смисъл на духовния път. Без значение каква е практиката или учението, егото обича да чака в засада, за да присвои духовността за собственото си оцеляване и печалба.

Трябва да сме честни със себе си и да осъзнаем, че не сме имунизирани да попаднем в капана на духовния материализъм. Всички имаме его и неговата мисия е да оцелее, независимо какво му е необходимо за това (включително злоупотреба с духовност). Защо егото ни стига до такива крайности – да „присвои духовност“ за собствена изгода? То е първичен механизъм за защита, който ни помага да оцелеем в нашата среда и ще направи всичко възможно, за да избегне несъществуването или унищожението.

И все пак иронията е, че разпадането на егото – или по-скоро пробуждането от егото – е базисното послание на пътуването към себереализация или духовно просветление.

Изследвайки внимателно собствените си пътища и практики, повечето от нас ще могат да открият много лесно случаи на духовен материализъм. Всичко, което трябва да направим, е да попитаме: „Как това вярване/практика/инструмент подсилва егото ми (отделното чувство за себе си ).“ 

Колкото по-надълбоко се вгледаме, толкова повече примери на духовен материализъм ще открием. Но не го правим, за да осъждаме поведението си и да търсим още храна на егото чрез самобичуване, а да практикуваме внимателност и състрадание към себе си.

Самоанализът е трудно занимание. Можем да се учим от споделеното – примерите и поведението на другите.  

Изисква се дълбоко смирение , за да признаем къде сме се заблудили или сме били заблудени в мисленето и поведението си. Въпреки това желанието да бъдем уязвими, открити и честни за себе си е централна част от пътя на духовното пробуждане. 

1. Духовен елитаризъм (извисявам се над другите, защото имам Познанието и вървя по Духовен път, високомерие и отделеност)

2. Културно присвояване (цитирам охотно термини и концепции от различни практики, омешвам ги хубаво и правя от тях собствена теория, представям я за уникална)

3. Създаване на духовна автобиография (ходя на всички възможни семинари, лекции, ритрийти, курсове и прожекции, трупам знание с цел да се изтъкна колко дълбоко духовен съм)

5. Мания за бъдещето (търся резултативност, убеден съм, че ако....–  ще бъда възнаграден за усилията си и ще просперирам)

6. Фокусиране само върху положителното (интересувам се само от добрите промени в мен, работата с недостатъците не я върша – какви недостатъци?! – та аз съм почти съвършен)

7. InstaSpirituality (фокусиране върху естетически приятни духовни практики, които са „достойни за Instagram“, като същевременно пренебрегват по-дълбоките и по-объркани аспекти на духовната трансформация)

8. Холивудска духовност (вместо да почита обикновената магичност на ежедневието, човек търси духовност със светлини и блясък, свръхестествени преживявания като посещения на ангели, получаване на видения, срещи с НЛО, духовни водачи, учители с „екстрасензорни“ способности, пророчески сънища)

9. Пристрастяване към самоусъвършенстване (скачам от учител на учител и от практика на практика в търсене на „по-излекуван“, духовно пробуден и т.н., без да осъзнавам, че като непрекъснато се опитвам да се самоусъвършенствам, никога не съм щастлив и само се мъча да укрепвам илюзорното си его, което се чувства счупено)

10. Духовен нарцисизъм (раздувам егото си дотам, че то – мощно и бронирано вече – ми крещи, че аз съм по-„събуден“ от другите и ми разрешава да се държа арогантно, с мания за величие и с унищожаващо пренебрежение към всички останали.  

Докато все още сме привързани към егото си, винаги ще има някакво ниво на духовен материализъм по пътищата ни, прокрадващ се тук и там. До онзи момент на свещено разпознаване – моментът, в който преминаваме от егото към Единството, недвойственото съзнание, космическото съзнание или както искате да го наречете – егото неизбежно ще намери начини да използва духовността, за да подкрепи съществуването си. Можем да си помогнем, ако усетим сянката с водене на дневник и саморефлексия, работа по осъзнаването на сенчестите си страни, самоизследване и съзерцание, медитация  и концентрация. Можем също да потърсим напътствия и мнения от доверени приятели, духовни съветници или ментори. Просто задавайки въпроса: „В кои области може да се заблуждавам?“. Това може много да ни помогне да се освободим от самоизмамата чрез практикуване на духовно разпознаване.