Илюстрация: Wikimedia Commons
Да се изстреля космически кораб с размерите на пластина към най-близката черна дупка и той да докладва за най-екстремната физика в Космоса. Автор на този проект е астрофизикът Козимо Бамби от университета Фудан. Определя го като нещо средно „между твърдото инженерство и научната фантастика“, но има и времева линия. Хардуерът може да е готов след 20-30 години, за самото пътуване са нужни още 70, а обратният сигнал ще достигне Земята осемдесет до сто години след изстрелването.
Защо толкова труд за една черна дупка?
Черните дупки концентрират гравитацията толкова силно, че нищо – дори светлината – не излиза от тях. Те са чудесната тестова площадка за общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. Телескопите и детекторите на гравитационни вълни вече са достатъчно надеждни за сериозни изследвания. Но облаците от разпръснат газ и шумните данни ограничават прецизността на тези проверки. Мисията отблизо би заобиколила този проблем, като изпрати инструменти директно в чистия вакуум около самотна черна дупка.
В момента на-близката известна черна дупка е Gaia BH1 – спяща дупка със звездна маса, намираща се на около 1600 светлинни години в съзвездието Змиеносец. Статистиката на Бамби показва, че много черни дупки, невидими разбира се, се намират много по-близо – вероятно само на 20 до 25 светлинни години разстояние. Те могат да бъдат забелязани само по наблюдения на пречупването на звездната светлина, когато невидим обект преминава през нашата линия на видимост.
Как работят космическите нанокораби?
Химическите ракети пълзят по междузвездни скали – горивото им е твърде тежко. Нанокорабите обаче са просто чипове, тежащи не повече от грам, прикрепени към светлинни платна с ширина от метър. Наземна лазерна решетка би заливала платното с фотони, изтласквайки кораба до около една трета от скоростта на светлината в рамките на минути. Breakthrough Starshot е частен проект, насочен към Алфа Кентавър (най-близката звезда до Земята), който използва този принцип.
При тази скорост сонда би могла да измине 25 светлинни години за приблизително седемдесет и пет години. На научните данни, излъчвани обратно през платното, действащо като антена, ще са им нужни от още четвърт век, за да достигнат Земята.
Цената и резултатът
Изграждането на лазерния масив днес би струвало около трилион долара, но самият нанокораб все още е само инженерна фантазия. Но според учените разходите за лазери падат бързо, а и други проекти за дълбокия Космос биха могли да споделят същата технологична основа.
Скептиците ще кажат, че това вековно чакане на резултати е смешно. Историята контраатакува с два примера: гравитационни вълни, предсказани през 1916 г. и открити през 2015 г., и силуети на черни дупки, за които се съмняваха през 70-те години на миналия век, но които бяха фотографирани през 2019 г.
