Автор: DOE/FNAL/DECam/CTIO/NOIRLab/NSF/AURA/J. da Silva/Spaceengine, Wikimedia Commons
В пространството около Венера има стотици неоткрити астероиди, които обикалят около Слънцето, скрити от нашия поглед просто заради позицията си. Тъй като са по-близо до центъра на Слънчевата система от нас, трябва да гледаме към Слънцето, за да ги видим. Това означава, че всяка слънчева светлина, която отразяват, се заглушава от слънчевото сияние.
„Нашето проучване показва, че има популация от възможно опасни астероиди, които не можем да открием със сегашните телескопи“, обяснява астрономът Валерио Каруба от Държавния университет в Сао Пауло в Бразилия. И пояснява:
„Тези обекти обикалят около Слънцето, но не са част от астероидния пояс, разположен между Марс и Юпитер. Те са много по-близо, в резонанс с Венера. Но са толкова трудни за наблюдение – остават невидими, въпреки че могат да представляват истински риск от сблъсък с нашата планета в далечно бъдеще.“
Тези обекти не са хипотетични. Към днешна дата астрономите са идентифицирали 20 астероида, които са в коорбитална орбита с Венера. Коорбиталите не обикалят около самата Венера, а се въртят около Слънцето в синхрон с орбитата на планетата – понякога обикалят напред, понякога се връщат назад, а понякога пресичат пътя на Венера по сложни модели.
Това, което се знае за тези обекти, е, че техните орбити не са съвсем стабилни. Хаотични са и формите, които орбитите им очертават около Слънцето. Те се променят в относително кратки времеви интервали, средно около 12 000 години. Освен това, техните траектории могат да бъдат надеждно предсказани само за около 150 години напред.
По време на произволна промяна във формата на орбитата си, астероид може да излезе от относително стабилната си орбита около Венера и да се приближи до Земята. Може да стигне толкова близо до нас, че да представлява истинска заплаха. Хипотетично дори може да пресече орбиталния път на Земята.
„Става дума за астероиди с диаметър около 300 метра, които биха могли да образуват кратери с ширина от 3 до 4,5 километра и да освободят енергия, равна на стотици мегатони“, казва Каруба. „Удар в гъсто населен район би причинил мащабни опустошения.“
Към днешна дата повечето от откритите коорбитали на Венера имат едно общо нещо: ексцентричност по-висока от 0,38. Ексцентричността е мярка за това колко кръгла е една орбита. Ексцентричност 0 означава идеално кръгова орбита. Орбитата на Земята около Слънцето има ексцентричност 0,017, така че е много близка. Колкото по-висока е ексцентричността, толкова по-удължена е орбитата.
Тъй като известните коорбитали на Венера имат силна ексцентричност, те могат да се отдалечат по-далеч от Венера и да се приближат до Земята, като по този начин стават по-лесни за наблюдение в нашето небе привечер, когато Слънцето е под хоризонта.
Каруба и колегите му провели симулации, за да изследват тези астероиди. Резултатите сочат диапазон от орбити с ексцентричност под 0,38, които биха могли да представляват заплаха за Земята в далечно бъдеще. Но наблюденията са редки и недостатъчни – обсерваторията Вера Рубин би могла да ги забележи само през ограничени времеви прозорци в определени периоди от годината.
Изследването е публикувано в списание „Астрономия и астрофизика“.
