Снимка: Шейн, Unsplash
Обикновено определяме, че спим добре само като отчитаме колко часа сме спали. Но времето, което прекарваме в различните фази на съня, може да е също толкова важно за качеството на нашата нощна почивка. В мащабно изследване учени от Peking University и Capital Medical University анализирали данни от над 95 000 участници в проекта UK Biobank. Станало ясно, че хората, които прекарват повече време в REM-сън (фазата на бързите движения на очите, когато най-често сънуваме), са имали по-нисък риск от развитие на 83 различни заболявания през следващите години.
REM сънят е фазата, в която мозъкът става особено активен. Тогава сънуваме най-ярките си сънища. Не-REM сънят включва по-леки фази и дълбок сън, който е свързан предимно с физическото възстановяване на организма. През една типична нощ ние преминаваме между тези фази няколко пъти.
Участниците носели в продължение на седем дни специални устройства на китката, които регистрирали движенията им. Чрез алгоритъм с изкуствен интелект, наречен SleepNet, учените оценили колко време хората прекарват в различните фази на съня. След това тези данни били сравнени с медицински наблюдения, трупани девет години.
Колкото по-дълго участниците пребивавали в дълбоката фаза на съня, толко повече намалявал риска от сърдечна недостатъчност, високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, деменция, болест на Паркинсон, множествена склероза и много други заболявания.
Хората, които прекарвали приблизително 48 минути повече в REM-сън на нощ, имали статистически с 26% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност и с 46% по-нисък риск от деменция в сравнение с тези, които прекарвали по-малко време в тази фаза. Авторите подчертават, че това са статистически зависимости, а не доказателство, че увеличаването на REM-съня само по себе си ще предотврати заболяванията.
По-дългият дълбок сън носел по-нисък риск от диабет тип 2, сериозни депресивни разстройства, сънна апнея и болест на Паркинсон.
Най-нисък риск за много от заболяванията бил наблюдаван при хора, които спят между шест и осем часа на нощ. Сънят под пет часа носел заплаха за много различни болежки.
Кошмари и Паркинсон
Има ли връзка между сънуването на кошмари и болестта на Паркинсон? Едно от важните изследвания по темата е публикувано през 2022 г. в научното списание eClinicalMedicine. Негов автор е неврологът Абидеми Отаику. Резултатите сочат, че мъжете, които разказали, че често сънуват кошмари (поне веднъж седмично) са с приблизително два пъти по-високи шансове да развият заболяването в сравнение с онези, които нямат тревожни сънища.
Учените заключават, че е възможно честите кошмари да са ранен, предшестващ диагнозата признак на някои неврологични промени, но не и непременно причина за самото заболяване.
Друго изследване на същия учен, публикувано през 2023 г., разглежда въпроса дали неприятните сънища в ранна възраст могат да бъдат свързани с когнитивни проблеми по-късно в живота. Отаику открил такава връзка. Това не означава, че повечето деца с кошмари ще развият неврологично заболяване. Едно от възможните обяснения е, че сънуването отразява активността на мозъчни системи, които участват в обработката на емоциите, паметта и телесните сигнали.
Сънищата възникват по време на различни фази на съня, включително REM фазата, при която мозъкът е силно активен. Изследванията на сънуването и неврологичните заболявания показват, че измененията в мозъчната активност и механизмите на съня могат да се съпровождат от промени в сънищата.
