Светът в теб31 юли 2015

Моят единствен пропилян живот

46-годишен банкер прави рекапитулация след сгромолясването си в бездната на материалното

Джон Джерисън, 46-годишен австралийски банкер, споделя как е пропилял живота си и е станал чужд човек за самия себе си. Неговият пост в Reddit привлече огромен интерес в англоезичния интернет. Защото това е текст, който би могъл да промени живота ви.

Животът ми мина напразно. Аз съм на 46 и имам за вас един съвет. Може да свърши работа на тези, които в момента са на кръстопът. Повечето хора изживяват живота си напразно и съвсем не по този начин, по който са искали.

Казвам се Джон. Имам нужда да освободя напрежението в гърдите си. Да го кажа. Аз съм на 46 и съм банкер, и живях живот напълно противоположен на този, който исках. Всичките ми мечти и страсти вече ги няма. Работя от 9 до 7 часа шест дни в седмицата. През последните 26 години от живота си.

Избрах най-безопасния от всички възможни жизнени пътища.

В крайна сметка този път промени мен самия.

Днес разбрах, че жена ми ме е лъгала през последните 10 години от брака ни. Синът ми не чувства нищо към мен. Разбрах, че съм пропуснал погребението на баща си напразно. Не съм влюбен, не пътешествам по света, помагайки на бедните.

Това не е каквото съм мечтал, когато бях самоуверен юноша на 20 и нещо. Ако онзи младок, който бях преди 25-30 години ме видеше сега, той би ме фраснал по муцуната. Аз самият, със собствените си ръце смачках всичките си мечти.

Да почнем отначало – какъв бях на 20. Струваше ми се че съм роден вчера и създаден, за да променя света. Хората ме обичаха, аз обичах хората. Бях перспективен, креативен, спонтанен и готов да рискува всячески младеж. Имах две мечти. Да напиша книга - истински бестселър и да пътешествам по света като помагам на бездомни. По това време вече се познавах от 4 години с бъдещата си жена. Юношеска любов. Тя ме обичаше за непредсказуемостта ми, за моята енергичност и способност да накарам да се разсмее всеки и по всяко време.

Всеки от нас се чувстваше любим в ръцете на другия.

Знаех, че книгата ми рано или късно ще промени света. Щях да разкажа на хората собствения си опит, че всеки е различен и това е супер. Щях да им разкажа че всеки има право да не следва плътно корпоративния строй и да не става като всички. И този избор не е "неправилен", а просто различен.

На 20 написах първите 70 страници от книгата. Сега съм на 46 и страниците са както преди – 70.

На 20 опитах алпинизъм в Нова Зеландия и на Филипините. Планирах голямо пътешествие по Азия, после още едно – из Европа, и на всяка цена - по Америка (аз живея в Австралия между впрочем ). Знаете ли в колко държави съм бил до този момент? В две – във Филипините и в Нова Зеландия.

Не знам точно в кой момент всичко тръгна не както трябва. Мъчно ми е. Бях единственото дете в семейството. На 20 търсех стабилност и здрава почва под краката си. Затова влязох в университета, а след завършването му получих работа, която започна за ми диктува как да живея.

Винаги съм работил от 9 до 7. Какво ли съм си мислил, как съм могъл...

Как можах да превърна живота си в работа?

Идвам си, вечерям, доработвам си нещо и си лягам. В 10 вечерта. Защото на другата сутрин пак ставам в 6 . Боже мой, дори не мога да си спомня кога за последно съм правил секс с жена си...

Вчера тя не издържа и ми призна, че ми изневерява от 10 години.

10 години. Май е доста дълъг период, за да не забележа? Даже не от това ме боли толкова, а от това, че тя казва, че съм се променил. Не съм вече същият мъж, за когото се е омъжила. Какво е станало през тези 10 години? Не помня. Не мога да си спомня нищо освен работата. Бях банкер през цялото време. Но не съм бил съпруг.

И не съм бил самия себе си.

Кой съм аз ? Какво се е случило с мен? Дори не съм в състояние да поискам развод или да ѝ се разкрещя. Дори не мога да плача. Когато ми призна за изневерите си, нищо не почувствах. Не мога да пусна сълза дори сега, когато пиша този текст. Ако трябва да съм честен – не ми дреме, че жена ми е била невярна. По-важно ми е другото прозрение, което ме връхлетя: аз умирам. От вътре.

И умирам по-бързо отколкото ми се струва.

Какво стана с онова весело, рискуващо и енергично момче, което мечтаеше да обиколи света и да го промени? И какво стана с онова момиче, която някога беше най-красивото в гимназията, а сега прораства край мен? Боже, момичетата в училище наистина ме харесваха! И в университета също. Но аз й бях верен. Всеки ден. През целия си скапан живот.

Казах ви че съм се занимавал малко и с алпинизъм. Това беше в първите години на колежа. Работех на половин щат в едно ресторантче като сервитьор и харчех всичко, което изкарах. Сега се опитвам да спестя всеки цент. Не помня кога за последен път съм харчил време и пари за забавления. За себе си.

Най-тъжното от всичко е, че дори не знам какво искам. Т.е. разбирам, че би било да променя живота си, но не знам как.

Баща ми почина преди десет години. Помня как ми звънна мама и ми каза, че му става по-зле и по-зле. Беше ми жал за старчето, но бях твърде зает, за да пътувам до нашите, предстоеше ми сериозно повишение. Отлагах пътуването си до дома отново и отново,

надявайки се че баща ми ще ме дочака преди да умре.

Накрая той почина, мен ме повишиха. Но сега си давам сметка, че към този момент не го бях виждал 15 години...

Когато той почина си казах, че това няма кой знае какво значение. И без друго не се виждахме, отношенията ни бяха натегнати. Аз съм атеист. И си намерих оправдание – татко е мъртъв, все му е едно дали съм там или не...

Рационализация – това е всичко необходимо, за да бълваш безкрайно количество оправдания. И също така прокрастинация. "Обезателно ще го свърша. Но по-късно". В края на краищата финансовата безопасност е най-важната грижа в живота.

Сега разбирам, че сериозно съм се объркал. Не ме разбирайте погрешно: аз не хленча, просто се опитвам да ви предпазя – не хабете цялата си житейска енергия от младостта си досега за златния телец. Не си хабете младостта в безкрайни опити да пораснете по-бързо.

Много ми е мъчно, че позволих работата да вземе живота ми без остатък.

За съжаление се превърнах в ужасен мъж, но в добра машина за пари.

Съжалявам, че не завърших книгата си, че така и не тръгнах по света. Нямам силна емоционална връзка със сина ми. Загубих го точно така, както и моят баща загуби мен. От емоционално и весело момче се превърнах в портфейл.

Ако вие четете този текст и

пред вас е животът, моля ви, не го отлагайте за по-късно.

Не си отлагайте мечтите за после. Опитайте за използвате енергията си за нещо, което ви се иска да правите. Не бъдете в интернет през цялото си свободно време (освен ако интернет не е основната страст в живота ви).

Моля ви направете с живота си нещо, докато сте млади. Хубаво се повеселете. Не забравяйте за своите приятели и семейството си. Не хабете живота си напразно. Опитвайте се да реализирате амбициите си - сега, а не някога. Не заприличвайте на мен.

Извинете ме за този дълъг пост, но не можех да не го напиша.

P.S. Моят навик да отлагам всичко за после и желанието ми да печеля пари ме докараха до там, че сега съм мъртъв отвътре, стар и изморен човек. Това е истина.