„Жив” мастодонт в Дорково

Музеят се открива утре - 19 септември, в 16 часа в присъствието на президента. Цялото име на новата културна институция е Музей „Палеонтологично находище - с. Дорково".

Благодарение на съвместните усилия на учените от Националния природонаучен музея (НПМ) и елитни художници и реставратори посетителите на музея ще „срещнат" истински мастодонт при това в естествената му среда -  плиоценска савана, огласяна от виковете на екзотични зверове. Експозицията включва пейзажна диорама, скулптурни реставрации на древни животни, представящи природата на България и Балканите преди 5 милиона години, витрини с вкаменелости, които не могат да се видят никъде другаде у нас, възстановка на научни разкопки.

Акцент е 4-метровата скулптура на мастодонта ананкус, дело на „Симеон Стоилов студио", поставена на фона на 10-метрова диорама, нарисувана от художника-анималист от Чикагския музей по естествена история Велизар Симеоновски.

След близо 30 години от първите българо-френски палеонтологически разкопки, организирани от НПМ при БАН, днес находището край с. Дорково е световно известно сред палеонтолозите в Европа като един от основните репери, маркиращи началото на плиоценската геоложка епоха в Източна Европа. (За находището ви разказахме в тазгодишния бр. 3 на Списание 8.)

Проф. д-р Николай Спасов, директор на НПМ, обяснява: „Нашият екип успя да попадне на много интересни вкаменелости, донесохме кости на 12 вида животни, обитавали тази среда по онова време - мастодонти, жирафи, носорози, един вид изчезнала маймуна, която прилича на нещо средно между бабуин и макак. Мастодонтът, който сме реставрирали като скулптура, според мен е най-доброто, правено като пластика до този момент, съчетавайки изкуство и наука. Заедно с д-р Георги Марков от НПМ и Велизар Симеоновски (The Field Museum), който помогна много със своите рисунки, сме научните консултанти. Всеки детайл е научно сверяван и анализиран, така че впечатляващата скулптура ни показва мастодонта ананкус такъв, какъвто науката си го представя в момента. Ръстът му е 3,90 метра, колкото предполагаме, че е бил един голям мъжкар от тази популация. Ефектът е поразителен: влизаш и виждаш едно грамадно хоботно животно, което е като живо пред теб, защото мастодонтът е оцветен, с реални гънки на кожата, с нокти и с косми по хобота. Даже в началото се стряскаш и си казваш: в тази сграда е влязъл слон! Самата сграда също е много ефектна - кръгла, с остъклен купол. Изработена е по идея на архитект Явор Йорданов. Има представени разкопка с истински кости, които са намерени на самото място."

Музеят е построен със средства от ЕС по оперативна програма „Регионално развитие".