Резервопедия

Изпробвайте метода сугестопедия на събитието „Списание 8 НА ЖИВО" на 11.02.2018 г. в кино „Люмиер" в София, където лектор ще бъде сугестопедът Пепа Анигностова.

Специално за гостите на събитието Вихровения са подготвили представяне на немски език, както и уникалната възможност да се запишете за програма по Ваш избор на промоционална цена до края на месец февруари. Кои са останалите лектори вижте тук.


Днес съществуват доста школи и методики по цял свят, които твърдят, че работят сугестопедично, но не всички са запазили чистотата на метода и могат да се похвалят със завидните постижения на проф. Лозанов. Вихровения е един от най-големите сугестопедични центрове в България и единственият, който предлага изучаване на 8 езика – английски, немски, френски, испански, италиански, гръцки, руски, както и български за чужденци. В двата клона на центъра се предлагат и авторски програми по така необходимия и популярен бизнес английски, наред с разговорни клубове по всички езици.

Английски, немски и френски са трите чуждоезикови курсове, които деца и тинейджъри могат да изучават чрез метода на сугестопедията. За най-малките Вихровения предлага специална сугестопедична занималня, школа по математика, както и два курса, развиващи писането и четенето. Но да се върнем на най-важния въпрос. Как точно работи сугестопедията?




Кратката дефиниция е: „неманипулативен и нехипнотичен метод на обучение, който за първи път открива и използва несъзнаваните периферни възприятия като ключ за разгръщане на скритите резерви на ума". Най-често се изразява в неочаквана проява на свръхпамет – явление, за което вече сме ви разказвали в брой 5/2010 г. на Списание 8.


ИВАН-->ХАНС

Ако се запишете на сугестопедичен курс, на пръв поглед няма да разберете, че ви готвят нестандартен подход. Може би стените са декорирани по-различно, но иначе всичко изглежда „нормално".

С влизането на преподавателя обаче атмосферата рязко се променя. Той се появява не точно като себе си, а с националност и име на съответния език, който преподава, с друга професия, родно място - с друга самоличност. Досущ като актьор. Иван Иванов от Перник се е превърнал в Ханс Рудолф от селце в Шварцвалд. И точно като в театъра още от първите минути задачата му е да внесе непринуденост и деликатност в отношението към групата и към всеки курсист.

Учениците веднага са увлечени в общата игра с преподавателя, който започва ведри разговори и шегички, помага им да си изберат самите те нови имена, нови професии, нови родни места... Когато всички имат роли, започват да заучават „сценария" - урок под ръководството на „режисьора" – учител...


ИНФАНТИЛИЗАЦИЯ
 
Така почти на игра действа сугестивната педагогика. Възрастните, които се обучават в сугестопедични групи, често казват, че се „вдетиняват". Инфантилизацията създава атмосфера на непосредственост и неусетно снема натрупаните предварителни нагласи и страхове, свързани с очакването за успех или провал. Възприемането на материала става приятно, емоционално, с повишено доверие.

Терминът инфантилизация в случая няма нищо общо с медицинското му значение - учениците не загубват нормалните си интелектуални способности, просто си припомнят какво е да си дете. Всеизвестно е, че децата запаметяват многократно по-голяма информация от възрастните. Това се дължи на много фактори, но един от тях е непосредствеността. Преди да тръгнат на училище, те постоянно се сблъскват с нови неща, но не полагат усилия, за да ги запомнят. Затова и им е лесно. Процесът все още не е деформиран от общоприетите представи. Чрез средствата на внушението и изкуството сугестопедията изчиства умовете ни от този тип убеждения, проправяйки път към скритите ни паметови способности.

Всеки сугестопедичен урок, наричан професионално и глобална тема, се състои от следните етапи: въведение, концертен сеанс в две части – активен и пасивен, разработка и представяне на курсистите.




НЯМА СТРАШНО!

Няколко дни по 4 учебни часа се разработва материалът. Стандартно той е 4-5 пъти по-обемен от приетата норма! При това след урока учениците не само че не изпитват умора, а и се чувстват отпочинали.

Въведението се нарича още етап „няма страшно" – това е приятелски разговор игра с учениците. Преподавателят умело следва лексиката и граматиката на чуждия език, вплетени в неговата шеговита измислена история. Тук е моментът, в който е особено важно учениците да усетят комфорт. Да се убедят, че въпреки неизвестността на новия език няма от какво да се боят. Че всеки е способен да задейства своята свръхпамет, стига само да се отпусне и да следва играта.

В етапа на представянето на курсистите всеки говори, без да бъде прекъсван и коригиран. Целта е да се създадат условия за спонтанно преминаване към диалог и останалите да задават въпроси.
 

КЛАСИКА В ЖАНРА
 
За да се избегне съзнателният анализ по време на един бавен, поучителен разказ, преподавателят говори сравнително бързо, но често повтаря изразите по естествен начин, сякаш ги произнася случайно или просто по навик. Така неусетно минават първите 50 минути от урока.

Преди да започне концертният сеанс, се прави пауза, в която преподавателите за 30 минути имат лично пространство. Поддържането на дистанцирана близост между учителя и учениците, или „аристократичен луфт", е много важно за авторитета на учителя и за успеха на уроците му.

Вторият етап, концертният сеанс, започва с произведения на виенските класици: Моцарт, Хайдн, Бетовен, и на романтиците Чайковски и Брамс. Музиката звучи, а учителят изчаква точния момент, за да се включи с патос, като започва да чете урока. За да не изпаднат във вредната в случая пасивност, курсистите се подканват да се изправят един или два пъти и да прочетат няколко странички заедно с преподавателя. Така те съзнателно или не, се превръщат в съавтори в процеса на обучение.

Тъй като първото прочитане на урока е съпроводено от музика, гласът на преподавателя трябва да се усеща като нов музикален инструмент в оркестъра, подчертаващ музикалната фраза и правещ по-разбираем психологическия є пълнеж. Интонацията също е важна и всеки учител има своя почерк. Една и съща мисъл, казана от лица с различен авторитет, звучи различно и се разбира различно както поради внушаващото въздействие на авторитета, така и заради звученето на гласа. Тържественото слово въздейства с най-голяма сила, защото извежда фокуса извън ежедневната звукова рамка, създава усещане, че нещо ново, чудато и вълнуващо се случва точно в този момент.
Когато музиката е особено нежна и мечтателна, преподавателят прекъсва четенето за 2-3 минути и позволява на групата спокойно да слуша трелите.

Освен в концертния сеанс музиката присъства в началото и края на всеки курс – той започва и свършва с някоя от най-хубавите песни на езика, който се изучава.

Следва по-спокойният пасивен сеанс. При него не бива да се бърза или да се съкращава учебният материал - това е времето, в което учениците са затворили учебниците, отпуснали са се и просто слушат второто изчитане на текста. Целта тук е материалът да проникне в ума като периферно възприятие. Домашни работи не се дават, защото те подсказват, че има много трудности за усвояване, а това не е в интерес на спокойствието.

Макар че става неусетно, разработката на преподадения материал всъщност е започнала още от първата минута от срещата на преподавателя с курсистите. От началните, съвсем непознати чуждоезични думи, тръгва диалог с групата. В тази фаза курсистите се насърчават да говорят повече, като им се задават съответно и повече въпроси, пеят се песни. Урокът се разделя на части, които се четат хорово или по роли. Пускат се повече шеги в най-трудните места. Междувременно преподавателят внимателно поправя курсистите.




ТАЙНАТА

В следващите дни разработките продължават, като се включва и устен превод. Но ако забелязахте, в първите дни от курса не се пише. Защо ли? За да може първо ухото и окото да се настроят на новия език, точно както става с малките деца. И след като тази информация се възприеме, писането се научава много по-лесно. И то не се изразява в монотонно преписване на нови думи, а в преразкази, при които правописът малко по малко и съвсем неусетно си идва на мястото.

Макар да изглежда лесна като детска игра, сугестопедичната подготовка на преподавателя е едно много сериозно и отговорно начинание и изисква специализирано обучение. Той е едновременно и режисьор, и актьор, и учител, и приятел на своите курсисти. Трябва да поднесе по такъв начин материала, че за ученика това да бъде най-приемливото, най-естественото. А как се случва всичко това на психологическо ниво и каква подготовка ви е нужна преди курса по сугестопедия, четете в бр. 9/2013 на Списание 8.