Снимка: Gerd Altmann, Pixabay
Аз съм боец. Боря се с времето. Боря се с Божия план. Боря се с неща, които в дадения момент ми се случват, но аз решавам че те нямат смисъл. Боря се срещу всичко, което ми се струва неправилно. Защото се плаша, когато нещата не стоят перфектно - всяко на мястото си. Изнервям се, когато не чувам как Божият глас ми шепне. Вбесявам се, когато не мога да взема нещата в свои ръце, когато губя контрол.
Но колко често водим загубена битка? Колко често воюваме срещу свят, който не е съвсем готов да сподели с нас това, което желаем? Колко пъти сме се опитвали да се втурнем, да бутаме, да тикаме, да караме нещата да вървят по нашия начин?
И колко пъти сме губили тези битки и сме се проваляли?
Това, което научавам отново и отново, е максимата: което е мое - ще дойде. Това - което трябва да бъде - неизменно ще заеме мястото си. Това, което е правилно - ще се случи и няма да трябва да го насилвам.
Истината е, че животът не винаги върви според нашия план. Ще имаме моменти, в които всичко е привидно перфектно, но точно тогава ще се разпадне катастрофално. Ще бъдем с когото смятаме, че е наш завинаги и тогава ще открием безпомощни как връзката се разпада. Ще сме потопени в кариерата, за която копнеехме и се молехме, докато не открихме, че това няма смисъл. Ще се издигаме и ще падаме от високо. След време ще възкръснем отново...
Но във всички тези моменти не можем да имаме отговорите на всеки въпрос в главата си. Не можем да разберем какво се случва, къде трябва да отидем, какво трябва да правим всяка секунда на всеки един ден. Не можем да знаем какво е правилно, или добро, или нашето, което да запазим.
Просто трябва да се доверим - на нашата Висша сила, Вселената, на себе си. Трябва да продължим напред. Трябва да знаем, че това, което е предназначено да бъде в живота ни, ще намери своя път към нас или обратно към нас. Дори ако това не се случи на настоящата ни времева линия.
Истината е, че това, което трябва да бъде наше - ще дойде. Взаимоотношенията ще се променят, защото те правят място за правилните хора. Любовта ще избледнее, защото това лице не е имало за цел да бъде с нас завинаги. Работните места ще се изместят, за да създадат нови възможности. Плановете ще се променят напълно, защото не бива да оставаме на едно място.
Когато тези неща се случват, може да се ужасим. Може да се почувстваме така, като че ли целият ни свят се разпада. Можем да плачем, да крещим, да размахваме свити юмруци към небето, да се съмняваме във вярата си, да се ядосваме на Бог - но истината е, че понякога онова, за което се вкопчаваме, се разпада, за да може да се случи нещо далеч по-добро. Понякога молитвите ни остават без отговор, защото нещо по-красиво е на път.
Може да отнеме известно време, за да видим това, което е предназначено да бъде наше. То може да се отклони, да се изгуби временно, но ако е правилното, то ще намери своя път обратно към нас.
Не е нужно да се стресираме. Не е нужно да преодоляваме каквото и да било. Не е нужно да прекарваме дните си в постоянна агония, чудейки се дали правим нещо нередно, дали Бог ни е изоставил, дали не сме добри хора, щом желанието ни не е било изпълнено.
Защото нищо от това не е вярно.
Не е нужно да губим време в търсене и преследване на неща, които ни напускат. Вместо това трябва да вярваме и да се доверяваме, че което е правилното за нас - то ще се случи. Трябва да разберем, че Бог е зад гърба ни винаги и това, че ни е изоставил е брътвежът на егото, а не истината. Той е тук и сега. Винаги.
Трябва да си дадем сметка за благодатта, която ни връхлита, да знаем какво заслужаваме и въпреки това винаги да се стремим да бъдем Човек, заслужаващ тези благословии. Трябва да продължим да вярваме, че по-доброто предстои, да продължим да влагаме светлина и положителна енергия в свят, който се опитва да изсмуче силите ни до последно.
Трябва да знаем, че не винаги ще имаме отговори, но това не означава, че сме сами в търсенията си. Понякога ще ни се струва, че няма смисъл да следваме плана си, понякога изобщо ще губим смисъла, но това не означава, че няма да намерим това, което търсим.
Това, което е наше - ще дойде - хората, възможностите, работните места, страстите, любовта, надеждата. Те ще ни нямерят, когато му дойде времето, когато сме готови да ги имаме - Бог знае, когато сме готови да приемем и използваме благодатта подобаващо.
Не е нужно да се борим с вятърни мелници. Не е нужно да бързаме. Не е нужно да живеем в постоянен стрес или тревожност. Просто трябва да пуснем, да направим място, да се доверим. И да позволим на това, което е наше, да ни намери.