Духът не трябва да се колебае като тревичка при всяко подухване на вятъра

Коато кармата поставя човека при определени условия, за които съдбата не му е дала сила да промени, той трябва да премине през тях мъжествено, спокойно и твърдо. Никакви външни условия не могат да отнемат от човека неговите придобивки или да засегнат неговата вътрешна същност, ако той твърдо знае накъде и към кого върви. Духът не трябва да се колебае като тревичка при всяко подухване на вятъра. Иначе неговият светилник може да угасне. И когато стане много тъмно, ще съберем всичко, което ни носи над тъканта на живота, което ни устремява нагоре, което в миналото не един път ни е помагало да преминем през теснините. Ще съберем всичката светлина, за да не се поддадем на тъмнината и да достигнем победни до Светлината.

Лежат в руини огромните градове на някога велики народи. Затрупани в пясъка са някога цветущи страни. На повърхността на Земята не е останала и следа от изчезналите раси и само някъде в дълбините на океаните могат да се намерят развалините на техните градове. По същия начин нищо освен руини няма да остане и от съвременните цивилизации и освен неверни спомени — нищо и от народите.

Къде са Вавилон, Троя, Картаген, градът на Златните Порти? Къде са хората живели там, любили, страдали и не мислили за смъртта, както не мислят за нея и съвременнните хора? Къде е всичко това? И планетата ще умре, ще си отиде от нея и животът, смисълът на който не е в плодовете на труда на човешките ръце, а в опита и знанията, които дава животът и които човек събира и натрупва в своята безсмъртна триада, за да ги отнесе със себе си на друга планета, когато умре тази, на която живее той сега.

Безсмъртен е духът и е неунищожима Чашата на неговите придобивки, тъй като и Чашата, и духът не са от този свят, макар и чашата да е изпълнена с плодовете на земните достижения, тоест със знанията и опита, събрани на Земята.

В това натрупване на плодовете и резултатите от земния труд се състои смисълът на земния живот. Всичко сътворено от ръката на човека е обречено на разрушение, защото се строи за днешния ден или за определени срокове, но на човека е дадена Безпределността като цел на устремеността и контейнер на всичките му стремежи, излизащи извън плътната сфера.

В Безпределността, именно, е животът. И неговите нишки могат да бъдат протегнати от сферите на настоящето обкръжение на човека в Безпределността, където животът няма край. Може ли да се примири духът с това, че преживявайки на Земята 60 или 70, или 100 години, той умира и изчезва вече завинаги? И за какво трябва тогава да се живее, след като заедно с планетата ще изгори и изчезне всичко това, което е на нея и цялото човечество без остатък?

Ако няма смисъл краят на съществуването на човечеството, то няма такъв и всяка друга точка от разреза на временното му съществуване. Но разумът не може да се примири с такава чудовищна безсмислица. И смисълът на живота е в това, че духът на човека е безсмъртен, че много пъти се въплъщава той на Земята, за да може, завършвайки своя цикъл животи върху нея, да премине на друга звезда, стояща на по-високо стъпало в еволюцията на световете, отколкото нашата планета.

Смисълът на живота е велик, но се заключава в самия процес на труда, а не в неговите резултати или в материалните и видими за очите плодове. Трудът е нужен, нужни са и тези плодове, нужни са и градовете, и домовете, и всички удивителни произведения на човешкия ум, гений и изобретателност, увенчани с красота, нужен е и мирният и щастлив живот на човека на нашата прекрасна земя, всичко това е нужно, всичко това е много нужно и важно, но не само по себе си, а като неизбежно и много необходимо стъпало към още по-великото бъдеще.

За разума на човека няма никакви предели и ограничения. Той може да победи всичко и да разреши всички проблеми. Той може да създаде за човека такива тела или обвивки, в които той ще може да живее без да зависи от обичайните земни условия. Той може да победи природата даже и в това. Цялата енергия на Космоса и цялата материя във всичките й форми са в негово разпореждане и ще му служат в дерзаенето към чудесното и невъзможното. Невъзможно за невежеството и незнанието, но възможно за този, който знае, че човек е роден, за да властва над природата и живота.

И днес той навлиза в период на блестящи победи на науката и знанието над видимите и невидими за окото светове, за да излезе от тази борба победител на живота и смъртта.

Из "Светлините на Агни Йога", Борис Абрамов, 1960