Веднъж с въпрос към Учителя се обърнал най-добрият му ученик:
— Учителю, всички изпадат във възторг от факта, че в китайския език думата криза се пише с два йероглифа - „опасност" и „възможност". Не разбирам какво толкова. Помогни ми да разбера.
Веждите на учителя се вдигнали рязко в недоумение, а в очите му заблещукали гневни пламъчета:
— Как е възможно? Ти си най-добрият ми ученик и не разбираш защо е така? Това е чудовищно! Вън от нашето училище!
Ученикът бил съкрушен, никога не бил чувал Учителят да крещи.
— Може ли да се върна утре? — изпелтечил.
— Не, не и не! — викал Учителят — Ще се върнеш, когато разбереш!
След няколко дни печалният ученик отново почукал на портата на училището, но Учителят не го пуснал дори на прага:
— Няма да ти повярвам, не ми казвай нищо. Върви си.
Другите ученици, които също никога не били виждали Учителя в такова състояние, се страхували да шукнат дори. Но в почивките, помежду си обсъждали какво може чак пък толкова да е ядосало Учителя във въпроса на най-добрия ученик. Логичен отговор не се намерил. Занятията продължили, постепенно почнали да забравят случката с най-добрия ученик и самия него.
Минала повече от година. В един прекрасен летен ден най-добрият ученик отново почукал на портите на училището. Учителят внимателно го погледнал в очите, усмихнал се и го поканил да влезе.
— Сега вече всичко си разбрал — казал Учителят — и аз се радвам, че е така. Разкажи на останалите какво се случи с теб.
— Беше ми тежко да напусна училището — започнал разказа си ученикът. Освен това на следващия ден, когато ме изхвърли Учителят, собственикът на компанията, в която работех за добри пари ме извика, каза ми, че повече не се нуждаят от услугите на такива работници като мен и ме уволни.
— Беше ми много трудно да убедя шефа ти да го направи — усмихнал се Учителят. Той наистина много те ценеше.
— Знаете, че се върнах отново тук, но Учителят не ме пусна дори на прага. Аз тогава наистина още нищо не бях разбрал. Опитвах се да си намеря работа, но в целия град се оказа, че няма подходящо място за мен. След дълги неуспешни опити реших, че ми остава само едно - аз самият да създам фирма. Използвах знанията, получени тук и моята компания сега е голям играч на пазара. Никога не бих повярвал, че е възможно да постигна такъв успех.
Ученикът се обърнал към Учителя:
— Сега съм наясно защо в думата криза има два йероглифа - „опасност" и „възможност". Благодаря ти, Учителю!
