снимка: iStock
Януш Корчак (22 юли 1878 – 6 август 1942) е полски лекар педиатър, писател и педагог от еврейски произход. Убит е в концентрационния лагер Треблинка заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което е работил. Корчак проповядва признаване правата на децата и пълното им равноправие. „Този прекрасен човек има смелостта да се довери на децата и младежите, за които се грижи, като предава в техни ръце въпросите, свързани с дисциплината и възлага на отделни лица едни от най-трудните задачи, свързани с голяма отговорност“ – казва за Корчак известният швейцарски психолог Жан Пиаже, който посещава дома за сираци, създаден и ръководен от Корчак преди войната.
Нека си припомним някои от непреходните съвети на великия педагог.
Децата се учат на това, което виждат в семейството си:
Ако детето е подложено на постоянна критика, то ще се научи да обвинява.
Ако то вижда враждебност - ще се научи да се бие.
Ако му се подиграват - ще стане роболепно и подчиняващо се.
Ако постоянно го засрамват - то ще се преизпълни с чувство за вина.
Ако детето живее в среда на търпимост и толерантност и то ще притежава тези качества.
Ако подкрепяте детето - то ще расте уверено.
Ако го хвалите - ще се научи да цени другите.
Ако към него се отнасят справедливо и то ще се научи на справедливост.
Ако детето се чувства в безопасност - то ще се научи да се доверява.
Ако детето чувства одобрение - ще се научи да се харесва.
Ако го приемат и се отнасят към него дружелюбно - то ще се научи да открива любовта в този свят.
1.Не очаквай детето ти е като теб или да е такова, каквото ти искаш. Помогни му да се превърне не в теб, а да бъде себе си.
2.Не изисквай от детето да ти се отблагодари за това, което ти си направил за него. Ти си му дал живот - как може да ти се отблагодари за това? То ще даде живот на своето дете, то пък - на неговото. Това е необратимият закон на благодарността.
3. Не прехврърляй на детето си твоите обиди, за да не ти е горчив хлябът на старини. Защото каквото посееш, това ще пожънеш.
4. Не се отнасяй към проблемите на детето високомерно. Животът е даден на всеки според силите му и бъди сигурен, че на детето му тежи не по-малко, отколкото на теб, а може би и повече, защото няма опит.
5. Не го унижавай!
6. Не забравяй, че най-важните срещи на човека са с децата му. Обръщай им колкото можеш повече внимание — никога не знаем кого срещаме в образа на детето.
7. Не се измъчвай и не се обвинявай, ако не можеш да направиш нещо за детето си. Измъчвай се ако можеш, но не го правиш.
8. Детето не е тиранин, който е покорил живота ти и не е само плът от плътта ти и кръв от кръвта ти. То е скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и да развиваш в нея творческия огън. Това е разкрепостената любов на майката и бащата, които ще отгледат не "нашето" или "своето" дете, а душа, дадена им на съхранение.
9. Научи се да обичаш чуждото дете. Никога не прави на друго дете това, което не искаш да направят на твоето.
