Худ. Джибран Халил Джубран
Джибран Халил Джубран (6 януари 1883 - 10 април 1931) е ливански поет, писател, философ и художник, християнин-маронит. Писал е на английски и на арабски език. През 1895 г. емигрира в Бостън със семейството си, а през 1912 г. се преселва в Ню Йорк. В творбите му се вплитат нежно и силно елементи на източния и западния мистицизъм, за да избухнат проникновено в един ярък букет от просветление. Става известен с афористичните си поетически творби -„Пророкът" (1923) и „Исус, син човешки" (1928). Романтичната му епистоларна връзка с Мей Зияде продължава до края на живота му, който свършва на 48 г. Нека си спомним за големия романтик 139 години след рождението му с мисли от "Пясък и пяна".
- Един-едничък път занемях. То бе, когато някакъв човек ме попита: „Кой си?“
Веднъж съзрях лицето на една жена и съгледах всички нейни още неродени деца.
А една жена се взря в лицето ми и съгледа в него всички мои предци, умрели, преди тя да се е родила.
Сега жадувам да се самоосъществя. Но как да го постигна, освен ако не се превърна в планета, обитавана от одарени с разум съществувания? Нима такава не е целта на всекиго?
- Дайте ми тишина и ще се възправя срещу мрака.
- Повторно се родих, когато душата и тялото ми се обикнаха и венчаха.
Пространството не е пространството между земята и слънцето — не и за онзи, който гледа надолу през прозорците на Млечния път.
- Господи, стори тъй, че да стана плячка на лъва, преди моя плячка да стане заекът.
- До зората не можеш да стигнеш отдругаде освен по пътя на нощта.
Как бих загубил вяра в справедливостта на живота, щом сънищата на тези, които спят на пух, не са по-прекрасни от сънищата на онези, които спят на голата земя?
- Ти си сляп, а аз съм глух и ням — нека докоснем ръце и се разберем един другиго.
Истината за другия не е в това, което ти разкрива, а в онова, което не може да ти разкрие.
Та искаш ли да го разбереш, то не слушай какво той ти казва, а какво не ти казва.
- Една истина винаги трябва да бъде явна и само понякога — изказана.
- Ако зимата каже: „Пролетта е в моето сърце“, ще й повярва ли някой?
- Живеем само за да открием красотата. Всичко останало е вид изчакване.
- Когато мъжка ръка докосне женска, и двете докосват сърцето на вечността.
- Всеки мъж обича две жени: едната е творение на въображението му, а другата още не се е родила.
