Светът в теб19 май 2022

Човечеството не е в състояние да прави разлика между добро и зло

Д.Р.Хокинс: Човешкият ум неуморно се изчерпва, опитвайки се да обясни необяснимото

изображение: iStock

"Нашето пътешествие в крайна сметка ни доведе до осъзнаването на най-важния проблем: човечеството не е в състояние да прави разлика между добро и зло."
До това заключение стига в световния си бестселър от 90-те години на миналия век "Мощ срещу сила" Дейвид Р. Хокинс (3 юни 1927 г. - 19 септември 2012 г.) - доктор по медицина, член на Американската психиатрична асоциация.

Ако човек разпознае тази слабост в себе си (че не може да отличава доброто от злото), той ще получи значително предимство. Когато признаем, че твърде лесно се доверяваме и се подчиняваме на заключения, направени от сетивното възприятие и външната привлекателност, включително привлекателната сила на интелекта, тогава поне започваме да придобиваме основата на разпознаването. За щастие, в нашия дуален свят, човек е получил съзнание, което може незабавно да забележи разрушителната енергия и да съобщи това на ума с помощта на забележимо отслабване на мускулната реакция на тялото в присъствието на неблагоприятен стимул.

Мъдростта е просто да избягваме влиянието на онези фактори, които ни правят слаби - нищо друго не е необходимо, казва Хокинс.
Според него ако постоянното прилагаме този похват, духовната ни слепота и неспособността да различим истината от измислицата постепенно ще бъдат изместени от все по-силна интуиция и проницателност. Хокинс смята, че някои хора се раждат с тази мъдрост и техният живот е защитен от безумните лутания, с които се сблъскват повечето хора в живота си.
Болшинството от нас отделяме много време за премахване на щетите, причинени от разрушителни атрактори, които действат като хипноза. Възстановяването само от зависимост може да отнеме много години живот.

И най-често срещаната и вредна зависимост е отричането, което е заслепяващо поради суетата
на умовете ни, пише психотерапевтът.

"Въпреки илюзорното си превъзходство, интелектът не само не е в състояние да различи истината от лъжата, но и му липсват необходимата сила и проницателност, за да се защити от коварната измислица. Неуважително ли е, в светлината на огромния набор от исторически писания за същността на интелекта, да се твърди, че на прехваленият човешки ум му липсва така необходимата проницателност? Самата философия е доказателство, че в продължение на много хиляди години човек се е опитвал и не е успял да стигне дори до най-простото разбиране за това какво е истина и кое е лъжа."

И това не е всичко. По мнението на автора на "Мощ срещу сила" дори умът да успее в катарзисите си да установи тази фундаментална разлика, той пак няма да има силата да спре влиянието на отрицателните полета.

Причините за нашите нещастия остават неизвестни за нас, докато умът измисля всякакви правдоподобни оправдания, все още оставайки под влиянието на тези полета. Дори човек да разбира интелектуално, че действията му са саморазрушителни, това разбиране не го спира; интелектуалното разбиране не дава сили на човека да контролира своите пагубни зависимости, независимо дали те са на ментално, физическо или емоционално ниво.

Хокинс разказва за енергийните полета на атрактора, които ни унищожават. Те са невидими, но не по-малко въздействащи, въпреки че дълбаят душите ни неусетно и подмолно.
Адът е резултат от постоянен избор на отрицателни енергии и изключване на любовта от живота.

"Просветлените същества винаги са казвали, че обикновените хора са в капан на илюзия; повечето хора се управляват от невидими сили и почти всички ние изпитваме отчаяние през по-голямата част от живота си. Ние се молим на Бог той да свали от нас бремето на нашите грехове и ние се стремим към избавление чрез покаяние. Угризението на съвестта ни придружава постоянно."

Авторът на "Мощ срещу сила" смята, че спасение е възможно. Енергията на една мисъл, изпратена с любов, е много по-силна от всяка негативна енергия. Следователно традиционното решение чрез любов и молитва има солидна научна основа. Силата, необходима да спаси човек от разрушителните влияния, е в самия човек.

Целта на най-важната битка в живота ни е да се преодолее тази късогледство. Не можем да се издигнем до по-високи нива на съществуване, докато съзнанието не достигне точката, в която се оказваме извън дуализма и земните привързаности, пише Хокинс.
Вездесъщото човешко его изобщо не е нашето истинско аз, припомня той.

Тази илюзия е една безкрайна шега на Вселената, в която човешката трагедия остава само част от космическата комедия. Иронията на човешкия живот се крие в отчаяното желание на егото да запази тази илюзия за отделно, индивидуално „Аз“, въпреки че това е не само невъзможно от гледна точка на онтологията, но е източникът на всички страдания.

Човешкият ум неуморно се изчерпва, опитвайки се да обясни необяснимото. Тъй като умът се идентифицира с егото, той по дефиниция е неспособен да разбере реалността; ако можеше да направи това, той веднага щеше да изчезне, осъзнавайки илюзорната си същност. Само чрез преодоляване на парадокса на разума и границите на егото човек може да види че Битието не изисква доказателство и изумява със своята абсолютна Безкрайност.

"Сега ние сме напълно отговорни за това, което се случва, независимо дали ни харесва или не. Сега сме в точка от еволюцията на колективното знание, където дори можем да получим достъп до контрол върху нашето съзнание. Човечеството вече не е обречено пасивно да плаща за своето невежество, иначе колективното му съзнание не би било на това ново ниво."