Трите кедрови дървета

Те станали свидетели на пристигането на пратеници на цар Соломон от Израел. По-късно видели земята, напоена с кръв, по време на войните със Сирия. Те видели Езавел и пророк Илия, които били смъртни врагове. Те наблюдавали съставянето на азбуката и се наслаждавали на минаващите кервани, натоварени с цветни тъкани.

Един прекрасен ден те решили да поговорят за бъдещето.

– След всичко, което видях – казал първият кедър – искам от мен да направят трона на най-могъщия цар на земята.

– Бих искал да съм част от нещо, което завинаги превръща Злото в Добро – споделил вторият.

– Аз самият бих искал всеки път, когато някой ме погледне, да се сеща за Бог – отвърнал третият.

Минало още време и в гората дошли дървари. Кедрите били отсечени и кораб ги отнесъл надалеч.

Всяко от тези дървета имало желание, но реалността никога не пита какво да прави с мечтите.

С първото дърво построили обор, а това, което останало от него, отишло за подпора за балите сено. 

Второто дърво било превърнато в много груба голяма маса, която скоро била продадена на търговец на мебели. Тъй като за дървения материал от третото дърво все още нямало купувачи, дъските били наредени в склада на един голям град.

Дърветата оплаквали съдбите си горчиво: „Дървесината ни беше толкова добра, а никой не намери нещо добро, за което да я използва.“

Минало известно време и една звездна нощ двойка, която нямало къде да отседне, решила да прекара нощта в обора, построен от първото дърво. Жената била в напреднала бременност. Изстенала, в агониите на родилната болка и родила син. Сложила го да легне в яслата - върху сеното и дървата, които го подпирали.

Точно тогава първото дърво разбрало, че мечтата му се е сбъднала: че това е най-великият цар на Земята.

Години по-късно в скромна къща няколко мъже седели около масата, направена от второто дърво. Преди да почнат да се хранят, един от тях казал пред тях няколко думи за хляба и виното.

И второто дърво разбрало, че в този момент не просто крепи чашата и парчето хляб, а съюза между човека и Божествеността.

На следващия ден две части от третото дърво били взети и сглобени, за да образуват кръст. Оставили ги настрани, а часове по-късно един жестоко бит мъж бил докаран и прикован към дървото. Ужас`ен, кедърът оплакал варварската съдба, която животът му е отредил.

Но преди да изминат три дни, третото дърво разбрало: закованият на него човек вече бил Светлината, която осветявала всичко наоколо. Кръстът, направен от неговата дървесина, вече не бил символ на мъчение, а станал знак на победа.

Както винаги се случва с мечтите, трите кедрови дървета от Ливан сбъднали съдбата, която желаели – но не по начина, по който си представяли...