Да пораснеш означава да изринеш вярванията, вложени в главата ти от другите

Малцина наистина правят това. Защото малко хора успяват да извлекат всички вярвания, вложени в главите им от другите. Повечето имат подобни на родителите си разбирания относно живота, обществото, политиката и религията. Ако не на родители си, то на други влиятелни фигури в живота им като приятели, учители или публични личности, които следват.

Средностатистическият човек минава от люлката до гроба, без изобщо да проучи сериозно парадигмите за самия себе си – какво наистина мисли, кой е той всъщност, докъде истината за него се припокрива с представате на останалите за него.

Личностите на огромна част от човечеството са зазидани някъде в ранното детство на житейския им опит, който са получили от околните по онова време. Те все още са такива, каквито са били, когато са били деца, но ние ги наричаме пораснали само защото са на определена възраст и могат да имат свои собствени деца.

Това не е лесно. Необходима е работа, отдаденост и смелост, защото наистина да се откажеш от дългогодишни основни убеждения си е един вид смърт. Но само ако го направим, можем наистина да кажем, че сме узрели като човешки същества.

И за да стане още по-трудно, трябва да осъзнаем истината за онези, които са ни имплантирали вярвания в умовете, без да усетим. Казват им "влиятелни", макар, че можем да спорим по това определение, та те са хвърлили несметни богатства и усилия в манипулирането на начина, по който обществото мисли, говори и се държи, за да произвеждат съгласие в тяхна полза. За да изковат политическото статукво.

Доста неприятно. Минаваш през цялата упорита работа по изкореняването на всички глупотевини, набити в главата ти от родители, проповедници и учители, само за да разбереш, че имаш още купища други боклуци в главата си, изхвърлени там от новинарските медии и производителите на масова култура. Точно когато оставите лопатата и се приготвите да се отпуснете, трябва да я вземете отново и да почнете да изгребвате...

Усилен труд - това е необходимо, за да станеш зряло човешко същество. Трябва да изтръгнеш всички неистини, внедрени ти от объркани старейшини и корумпирани манипулатори, ако искаш да живееш живот, който е основан на истината, а не на лъжата.

Това не означава, че не можете да имате вярвания. Или да сте формирали мирогледа си под влиянието на други хора. Човечеството е пълно с брилянтни умове с велики идеи и светът е пълен с вярна и полезна информация. Просто е важно да знаете: не качвайте всичко, което видите и чуете, на борда - не е нужно да затлачвате съзнанието си с всичко, избълвано в публичното пространство. Научете се да отсявате плявата от зърното. Спазвайте хигиена при получаване на информация и знание. 

Но този процес може да започне само след като сте изтрили ненужното. Пътят към зрелостта минава през подлагането на съмнение на истинността на всяко разбиране за вас, за истинската ви същност, за отношенията ви с останалите хора и света.

Нашият свят се управлява от объркани психологически бебета, които не са свършили работата да станат истински възрастни, и всичко върви катастрофално по тази причина.

Човечеството трябва да узрее, ако искаме да предотвратим бедствието и да започнем да създаваме здрав свят. Всеки от нас е отговорен за собствената си роля в този процес на съзряване. Всеки зрял човек приближава човечеството като цяло много по-близо до зрелостта и предоставя още един глас, който може да помогне на света да се ориентира към истината. Работата започва тук и сега. От нас самите.