Светът в тебНиколай Василев, снимки авторът и Любомир Андреев / 8 септември 2023

Ваклуш: Създава се homo perduto!

Загубеният човек! А когато загубите човека, как искате да изведете Бог, питаше още преди десетилетия духовният учител

Документалният филм „Ваклуш“, посветен на 100-годишнината от рождението на духовния учител Ваклуш Толев, се радва на огромен интерес. С над 50 прожекции филмът вече гостува в кината на страната и това ще продължи отново от септември. Премиерите няма да бъдат ограничени само в България и след прожекцията в Мюнхен предстоят срещи с публиката в Рим, Виена, Берлин, Женева и Лозана. Лентата е поканена да направи своите гостувания в Америка, Канада, Южна Африка.

Специално за Списание 8 заедно с режисьора на документалния филм „Ваклуш“ Николай Василев ще отворим архивите, за да ви представим един непубликуван разговор с духовния учител, който не е успял да намери своето място във филма „Ваклуш“.

– Писането на стихове ли съхрани духа ви през годините, прекарани в лагерите?
– Човек винаги носи товар. Хубавото е, когато той е духовен. Иначе носи товара на всекидневието и изразява недоволство. За мен поезията е музика, която се усеща, картина, която се помни, мъдрост, която дава живот!

– Дали напоследък не сме в морален, нравствен и културен спад?
– Човечеството не е навикнало да се променя. И тогава, когато са изчерпани енергиите на известни нравствени таблици, идва една промяна, но хората не могат да я понесат. Много лесно е да се отрече наличният морал, но трудно е да създадете нов. Тази битка Христос изживява и трагедията е, че голяма част от старите морални постулати на юдейството и на някои други остатъци от мирови религии влязоха и в християнството. Защото Христос излиза срещу колективното съзнание в идея за личност, но за жалост, точно това се загуби – в християнството личността се загуби. Когато искаш да смениш един морал, битката е тежка. В третото хилядолетие обаче битката няма да е вече за нови морални стойности, а за знание. Знаещият е повече от безгрешния!

– Като автор на книгите „История на религиите“ и „Езотерични школи и мистични учения“ как ще коментирате идеите за изучаване на религия в училище?
– Когато вероизповеданието е като задължителна дисциплина, а не като вътрешна потреба, после, като узреят тези, на които е наложено, те се освобождават от него. Институтът трябва да смени възпитанието чрез морал със знанието, което още Адам се опита да направи. Опита се да знае, а те му казаха, че е грешен. В религиите стои доктрината на креацията, която е неподвижна. Отрича се законът на еволюцията, на прераждането, макар първите столетия на християнството да е изповядвано. Проблем на религиите е, че още се занимават с битката между доброто и злото. За мен няма зло, има нееволюирало добро, човекът не е грешник, а бог в развитие.

– Къде е вярата на младите хора?
– Единственото нещо, в което не вярват – това е в себе си. Ако те вярваха в себе си, щяха да направят поведение на търсена култура. Даже с този напътен бърз ход, с който се отива към Европа, която също не може да ги удовлетвори. Те отиват в Европа, за да намерят прехрана, но не могат да намерят това, което Европа самата няма – там има цивилизация, но няма култура.
Преди повече от 40 години хипитата отидоха в Индия да търсят култура. Отидоха, и то с една грешна представа как трябва да търсиш културата на Духа – да я търсиш, като отидеш дрипав. И се върнаха пък дрипави в душата си, защото в Индия на улиците не дават култури.

– Не е ли пагубен духовният упадък в консумативното общество? Някои ще кажат, че сме на прага на културен колапс през XXI век?
– Никога не може да се говори за колапси на културата, а за бедност, когато мисълта е в невъзможност да „краде“ ценностите на Духа. Има исторически моменти, в които дадени народи бедстват по отношение на дарованието си и поддържат равнище на вегетиране. Така че нищо страшно няма в това да сме вегетирали няколко десетки години, преразказвайки идеологически неудобства или обличайки ги в дрехата на изкуство, както бяха рисувани „великите мъже“. Когато искате да възпеете трудовия подвиг на мъжа, не му създавайте тъпа глава и големи мускули. Много по-съществено е главата да е гениална, а мускулите може да не бъдат чак толкоз „трудолюбиви“…

– Къде е мястото на хората, занимаващи се с култура и изкуство? Неуютно ли се чувстват те у нас?
– Творецът не живее от привилегии, а от вдъхновение, посветеният пък живее от Богооткровение! И тогава всеки творец може в смирението си да намери уютност, защото ще даде път на духовното осенение, а не удовлетворение на себичността си или искане на награда за това, че е направил добро на света. Творци са тези, които имат измерения, че са пратени да дадат нещо, което не е давано. Защото по-голямата част преразказват или правят преобрати на дадени вече неща, което безспорно говори, че техният извор е мисленето, а не вътрешното прозрение, още по-малко откровението. Когато не си служат с интуиция, те правят интерпретация на даденото. Нашият Златен век на книжнината постави големи личности, нашето Възраждане изведе в жертва. Един Пенчо Славейков направи прозрението: „Бог и България – единство в двойна плът!“, докато идеологията внася бедност в душевността на твореца. Имаше даровити поети, които станаха идеологическа тръба (без да е ангелска, разбира се), защото ясно личи дарованието, но работят с материал, който ги ограничава като идеологическо подчинение. Това е голямата беда.

В сегашното време трудно бих казал, че някой е излязъл над водата, т.е. над астрала, над чувствата. Това още не е небето на ума, още по-малко е звездата на откровението!

– Разликата между духовната храна и псевдохраната става все по-размита за много хора.
– Измерителен уред винаги е имало и той се е наричал съвест за ценности. Разминаването се дължи на това, че социални доктрини с идея за властване поднасят на цели поколения забавления вместо занимания. Една стара версия, която говори за хляб и зрелище. Сега това зрелище го има в стадионите, в купоните. Забавлението стана по-привлекателно, купонът стана изповедание. И виждаме какво ни поднася една телевизия! Поднася точно тази илюзорност – човекът да съществува. Да, човекът съществува, но за съжаление, не живее. Той се илюзира, че живее. Защото, ако живее, трябва да израства, като даде път на духовността си.

Не може да се повтори Бетховен – съгласен съм, но защо трябва да повтаряме крясъците на природата в миналото. Това е трагедията на новите поколения. И оттук е тенденцията да се опростяват чрез занимания учебниците и учебните заведения. Колкото може, ги правят все по-прости. Защо? С идея не толкоз за идеологическото отъпяване, колкото за примиренческо мислене. И отново се създава не дори homo ludens – играещият човек, а homo perduto – загубеният човек. А когато загубите човека, как искате да изведете Бог?

Личността на Ваклуш Толев и неговите най-известни книги „История на религиите“, „Езотерични школи и мистични учения“, „Седемте лъча на еволюцията“ предизвикват интереса на търсещите духовно познание не от днес. Той е прекарал 12 години като политически изгнаник по времето на комунизма и вътре, в затвора, на 28 години преживява своето духовно пробуждане, което по-късно му дава основание да твърди: „За мен Духът е по-реален от всичките реалности!“.

Ваклуш („Вак“ на санскрит означава „висша духовна сила“) развива свое духовно учение, наречено „Път на мъдростта“, на основата на идеи, които надмогват дуалистичния модел на мислене. Негова известна мисъл е „Няма зло, има нееволюирало добро“, поставена като надслов на авторското му списание „Нур“. Той не приема съществуването на персонално зло и твърди, че схващането на света като арена на битка между доброто и злото е еволюционнен етап, който трябва да бъде надкрачен. Така човек ще събуди в себе си интуицията, с която ще започне да вижда света в неговото единство.

За Ваклуш „всеки човек е бог в развитие“. Той не е грешник, който трябва да чака изкупление. Във всеки е вложена божественост, която трябва сам в пътя на еволюцията си да изведе в динамика. Така той прокламира идеята не за външен Бог, който съществува в религиозните схващания, а за вътрешния Бог, който чака да бъде събуден за живот. „Битката за човека привърши, трябва да се изведе Богът от човека.“

ПРЕДСТОЯЩИ ПРОЖЕКЦИИ
Пловдив
„Елизиум Пловдив“,
ул. „Душо Хаджидеков“ 2
15.09.2023, 19:00 ч.

Враца
кино „Метропол“
19.09.2023, 18:30 ч.

Видин
кино Cinelux
20.09.2023, 18:00 ч.

Монтана

Общински младежки дом
21.09.2023, 18:00 ч.

Ямбол
кино „Елит“
28.09.2023, 18:00 ч.

Благоевград
кино Cinemax
30.09.2023, 18:30 ч.

Пазарджик

Младежки дом
2.10.2023, 18:00 ч.

Ботевград
кино „Форум“
6.10.2023, 18:30 ч.

Димитровград
кино „Планета
Пайнер“
11.10.2023, 18:00 ч.

Хасково
Младежки център
13.10.2023, 18:00 ч.

Кърджали
кино „Арена“
14.10.2023, 18:00 ч.

Смолян
кино „Арена“

15.10.2023, 18:00 ч.