Нашето минало оформя личността ни и ранните години са особено важни. Трудното детство може да остави незаличима следа в поведението и психиката на човека. Суровата самокритика, произтичаща от травматични преживявания, причинява много стрес и може да доведе до безпокойство и депресия, ако не бъде контролирана. Това е като да имаш строг прокурор в главата си, който винаги изтъква недостатъци и обвинява. Но не всички скрити белези от непълноценните ни семейства са отрицателни. За някои от придобитите качества на личността вследствие на нелеките ни детски години трябва да сме благодарни. Как беше казал мъдрецът - това, което не ни убива, ни прави по-силни.
Недоверие към другите
На хората, расли в непълноценно семейство често им е трудно да се доверят. Ако доверието ви постоянно е било нарушавано като дете, оставате предпазливи, докато пораствате. Това затруднява създаването на дълбоки връзки и поддържането на лични отношения. Сам съм го изпитал: спечелването на доверието на нови хора често изглежда като непосилна задача. Това не е цинизъм или асоциалност, а защитен механизъм, формиран в резултат на проблемно минало.
Ако се колебаете да се отворите към хората или ви е трудно да покажете уязвимост в отношенията, това може да е резултат от трудно детство.
Способност за приспособяване
Едно от положителните качества, които се развиват през трудното детство, е адаптивността. Когато са изправени пред множество предизвикателства, децата се научават да се адаптират ефективно към променящите се ситуации. Тази способност може да ви служи добре по-късно в живота, като ви помага да се ориентирате в различни обстоятелства и среди. Това е умение за оцеляване, което се превръща в ценен актив в зряла възраст.
Ако се адаптирате лесно към промяна, било то преместване, нова работа или неочаквани житейски събития, това може да е черта, вкоренена в предишния ви опит.
Вътрешна устойчивост
Още една положителна последица е вътрешната устойчивост.
Многобройни изследвания сочат, че хората, които са преживели нещастие в ранна възраст, често развиват дълбока душевна сила по-късно в живота. Това е вид приспособяване, развита в отговор на необходимостта от изпитване и преодоляване на трудности. В ситуации на стрес или травматични събития те намират сили да се възстановят въпреки всички пречки. И им се отдава сравнително по-лесно отколкото на останалите хора.
Емоционалната устойчивост не означава просто игнориране или потискане на чувствата, а признаване на тяхното съществуване и намиране на конструктивни начини да продължите напред. Така че, ако забележите, че се справяте с лекота с предизвикателствата на живота, това може да е една от чертите, формирани в миналото ви.
Прекомерна бдителност
Израстването в нестабилна емоционална среда често кара хората да изградят една постоянна предпазливост към всичко и всички. Тази черта е като вътрешен радар, който непрекъснато сканира за възможни заплахи или опасности.
Любопитното е, че това се отнася не само за психологическите заплахи. Изследванията показват, че възрастните, които са преживели високи нива на стрес в детството, са по-чувствителни към физическа болка в зряла възраст. Предполага се, че повишената чувствителност към емоционални заплахи увеличава и физическите усещания.
Така че, ако винаги сте нащрек, постоянно очаквате най-лошото или изпитвате повече физическа болка, може да сте свръхбдителни – черта, свързана с трудно детство.
Сурова самокритика
Суровите и груби самообвинения могат да бъдат причинени от различни предпоставки, като липса на родителска подкрепа в детството или постоянна нужда да се стремим към съвършенство, за да избегнем сблъсъци или критика. От психологическа гледна точка такава унищожителна самокритика може да причини много вътрешен стрес и да доведе до проблеми като тревожност и депресия, ако не се управлява правилно. Това е като да имаш строг прокурор в главата си, който никога не пропуска възможност да посочи недостатъци или грешки и да те обвинява, обвинява, обвинява.
Ако установите, че сте по-строги към себе си от другите, често и прибързано се самообвинявате или постоянно се стремите към съвършенство, може да страдате от тази черта. Не забравяйте, че е важно да проявявате към себе си същата доброта и разбиране, както към другите.
Силно желание да помагаш на другите
Понякога болезнените преживявания развиват красиви качества. Възрастните, които са преживели трудно детство, често имат силно желание да помагат на другите. Изпитали болка, те се стремят да облекчат страданието на ближния. Това може да дойде под формата на застъпничество за психично здраве, работа с малцинства и общности в неравностойно социално положение, или просто желание да изслушвате.
Ако имате огромно желание да помагате на другите, това може да отразява вашите минали борби. Показва вашата сила и доброта, като лъч светлина, пробиващ се през облаците на вашето детство.
Дълбока благодарност за малките радости
Хората, които са преживели трудно детство, често развиват дълбока проницателна оценка за малките неща в живота, които може да изглеждат като даденост от останалите, които не са страдали като деца. Преодолявайки трудностите, те се научават да намират щастието в простите неща.
Това може да се прояви в дълбоко благоговение към простичките житейски красоти, любов към всеки момент, носещ удовлетворение и удоволствие или пък способността да виждаме светлината в най-мрачните времена. Тази черта обогатява и придава дълбочина на земния ни път.
Източник