Светът в теб29 септември 2024

Чувствам се като чужд – и на себе си, и за света

Кризата на егото всъщност е самата искра, която често е необходима, за да запалим вътрешен огън

изображение: iStock

Може да носите тази вътрешна празнота със себе си навсякъде. Чувствата на срам и загуба се прокрадват от време на време, докато гледате завистливо другите, които изглежда „разбират всичко“. Защо трябва да си този, който няма представа кой е, какво иска от живота или къде отива?

Ако се свързвате с някое от тези усещания, вие сте стигнали до прозренията „вече не знам кой съм“ и „чувствам се като чужд – и на себе си, и за света“.

Важно е да ви успокоя и да ви кажа, че не сте сами в подобни преживявания. Личностната криза или кризата на егото е естествена и необходима част от циклите на вътрешно израстване и промяна – звучи налудничаво, но е истина!

Духовният скитник и кризата на егото

Да опознаеш себе си не е само най-трудното нещо, но и най-некомфортното, казва хумористът Хенри Уилър Шоу. Независимо кои сме и в какво вярваме, всички сме скитници в този живот, търсейки кои сме, нашия истински дом и нашите по-дълбоки призвания.

Да не знаете кой сте е един от първите признаци, че преживявате това, което аз наричам криза на егото. Губите връзка с основното усещане за това, от което се нуждаете, цените и искате от живота.

Кризата на егото, макар и болезнена, всъщност е самата искра, която често е необходима, за да запалим вътрешен огън, тласкащ ни към търсене на себеоткриване, индивидуализация и трансформация.

Да имаш криза на аз-а или егото е положително нещо в смисъл, че това е тласъкът, необходим за израстване, развитие, съзряване и събуждане за по-дълбокия ви път и цел в живота. Тъй като това пътуване е циклично, ние често ще преразглеждаме този етап „не знам кой съм“ отново и отново през житейските си пътувания.

За да процъфтява новото, старото трябва да умре – и това включва нашите остарели личностни стремежи, желания и модели. И това ще се случва многократно в живота – факт е, че в крайна сметка това е нещо добро!

Какво предизвиква състоянието „не знам кой съм“

Ето някои от най-често срещаните усещания в тази фаза на духовен призив и копнеж: срив на система ви за безопасност, която някога сте наричали дом или пространство, където някога сте се чувствали удобно, скръб от като загуба на връзка, прекратяване на приятелство, прекъсване на работа, преместване от познато място (миграция/имиграция) и много други „неудобни“ ситуации.

Може би сте принудени от хора или обстоятелства да действате по начин, противоположен на това как се чувствате, т.е. имате вътрешно колебание. Например може би сте били притискани от връстници да се държите по начин, който вътрешно намирате за отвратителен или сте взели решение въз основа на това, което другите искат за вас, а не това, което искате вие.

Дали пък не сте изправени пред важно решение или на житейски кръстопът? Стигнали сте до момента, в който трябва да избирате между един или друг начин на живот. Може би се чудите дали да направите кариера в любимата си област или да посветите времето си на отглеждането на дете, а искате и двете еднакво. Това ви води до криза на егото, защото сте разделени и тласкани в две различни посоки...

5 начина за справяне с криза на егото

Най-голямото откритие в живота е себеоткриването, докато не намериш себе си, винаги ще бъдеш някой друг, станете себе си, съветва М. Мънро. Спомням си чувството на непреодолимо вътрешно вцепенение, което изпитах, когато за първи път напуснах лапите на една отровна фундаменталистка религиозна система от вярвания.

Не знаех кой съм, какво искам от живота или какво ценя, или накъде отивам. Имаше натрапчиво усещане за празнота и мъчителна уязвимост в това преживяване, което никога няма да забравя. Ето какво научих докато крачех по моя път:

Спрете да се борите с чувството – знайте, че е добре и нормално да се чувствате по този начин. Не сте първият човек, който преживява такава криза и няма да сте последният. Стремежът към себепознание и осъзнаване е в основата на това да човек. „Не знам кой съм“ е искрата, която запалва огъня на себеоткровението, прокарвайки пътека, за да започнете да търсите душата си и да израснете в по-автентичен начин на съществуване.
Прегърнете ролята си на търсач и отшелник. Опознаването на себе си е началото на всяка мъдрост, твърдял Аристотел. Началото на всяко ново приключение изисква първо да приемем, че сме търсач, който търси отговори. Не очаквайте някакво мъдро просветление докато преминавате през вътрешното колело на трансформация – модел на живот и смърт, който виждаме в цялата природа. Всъщност дори мъдрецът е казал „Аз знам, че нищо не знам“. Така че прегърнете силата на ума на начинаещия. За да влезете напълно в ролята си на търсач, трябва да сте отшелник и вълк единак, който се чувства добре със самотните си размисли, в съзерцание и търсене на истинския вопъл на душата.
Прекарайте време насаме, за да се опознаете. Направете почивка от социалните медии и всякакви източници, които завладяват ума и вътрешното ви познание и погледнете навътре. Препоръчвам да четете „сочни“ (известни още като интригуващи и привличащи окото) книги, които ви призовават като мощно място, от което да започнете. Една от първите книги, които прочетох, след като преминах през криза на егото, беше „За табуто срещу това да знаеш кой си“ на Алън Уотс. Има толкова много книги, които могат да ви помогнат да разберете по-добре кой сте. И никоя няма да ви намери случайно, ще ви се открие най-подходящата за вас в дадения момент. Но не се хвърляйте веднага в тежките материи. В началото се съсредоточете върху това да се заземите.
Водете си записки за всичко, струва си труда! Не всеки обича да води дневник и това е добре. Не е нужно да пишете обилно количество текст всеки ден, така че не се притеснявайте. Само едно-две изречения за това, което мислите или чувствате на телефона или бележника си, е достатъчно и се „брои“ за водене на дневник. Воденето на писмен запис на всичко, през което преминавате – включително борби, идеи и пробиви – може да ви помогне да разберете по-добре кои сте и същността си.
Опростете външния си свят, за да освободите място във вътрешния. Когато сте в етапа на търсач/отшелник, ще почувствате порив да вървите без цел и посока, да сте в непрекъснато движение. Ще чуете много различни гласове, мнения и информация. Но не позволявайте на това да ви потиска. Понякога ще наложи да освободите място в живота си, за да можете да чуете собствения си вътрешен глас по-ясно.

Останете в спокойствие и в тишина толкова време, колкото ви е необходимо, за да постигнете съвършения мир. Оставете всичко, което сте научили, да се утаи като кал на дъното на езеро. Дайте време на водата да се избистри. Медитирайте, създавайте изкуство или водете дневник – каквото ви влече. Дайте на себе си пространство за дишане.

И не забравяйте – в центъра на вашето същество вече имате отговора. Вие знаете кой сте и какво искате.

Източник