Светът в теб14 ноември 2024

Душата се нуждае от Егото

Без него в нас няма безопасно място, където да поставим плодовете на нашия растеж, казва Каръл Пирсън

изображение: iStock

Хора, изгубили смелостта да се борят с дракони, обръщат навътре подтика си и се борят със себе си. Обявяват война на тлъстините си, на егоизма си или на някое свое качество, смятано от тях за неприятно. Или се разболяват и трябва да полагат усилия да оздравеят. Това пише в книгата си „Героят в теб: Шест архетипа, с които живеем“ Каръл Пирсън. Интересни са разсъжденията й за егото и необичайната позиция, че то е неотделима част от душата. Според Пирсън е погрешно схващането, че трябва да се борим с него, да го изкореняваме или да се опитваме да се разграничим от него.

Въпреки че егото често се смята за враг на Душата, всъщност то ни помага да създаваме и поддържаме нашите граници. Тази сила ни позволява да се отворим за духовни преживявания. Формираното его впоследствие се изпразва, превръщайки се в контейнер, който може да побере Душата без заплаха от умствен, емоционален или физически колапс. Без сигурен контейнер не може да има истинско психологическо или духовно развитие, защото няма безопасно място, където да поставим плодовете на нашия растеж. Контактът с несъзнаваното или трансперсоналното може да разцепи недоразвито его и да доведе до психоза.

Защо тогава се говори толкова силно негативно за Егото? Защо често то се свързва с нездрав егоизъм? Защо толкова много мъдри мъже и жени твърдят, че трябва да се откажем от егото, за да намерим истинското си Аз или да получим духовно просветление?

Отговорът е, че не разбираме природата на Егото. Първо, повечето хора имат его, което не е много развито. Те се чувстват застрашени от възмогността за среща с потиснати мисли, преживяване или съюз с друг човек. Примитивното его просто се страхува, че появилите се нови качества ще ни създават неприятности във външния свят или ще ни погълнат. Примитивното его също е изключително егоистично. То иска да си припише заслугите за всички постижения на нашето най-дълбоко Аз или, напротив, да отрече съществуването на нещо извън Аз-а. Тогава егото може да се отвърне от психиката. Тъй като работата на егото е да защитава психиката, то знае всичките си уязвими места. Следователно, ако егото иска да спре процеса, то знае точно кой бутон да натисне.

Най-лесният начин да се справите със страховете на недоразвитото его от промяна е да ги наблюдавате от разстояние. Най-работещият начин обаче е да помним, че егото е наш съюзник, така че трябва да действаме заедно с него за задоволяване на новите ни нужди, а не срещу тях. Егото може също да се нуждае от подкрепа, за да развие по-ясна структура и усещане за себе си. То трябва да стане достатъчно силно, за да осигури истинска интимност, духовно прозрение и цялост. Начинът да направим това е чрез укрепване на границите: разпознаване къде свършваме ние и някой друг започва, или къде нашият съзнателен ум е изгубил контрол и животът се контролира от несъзнаваното.

Втората причина, поради която егото може да бъде възприето погрешно, е, че зрялото его застрашава много социални институции. Повечето хора преминават директно от безусловна зависимост от родители или други възрастни към зависимост от социални институции, здравни власти, медии, правителство, религиозни организации или харизматични лидери. Пътят към Душата и Духа винаги е минавал през институцията на религията, пътят към истината – през училища, университети или политически организации и т.н.

Идеята, че хората трябва да поемат отговорност за вземането на собствените си решения, е доста нова. Това се дължи на развитието на демокрацията и идеите за индивидуализъм във философията, както и на акцента върху развитието на индивидуалността в психологията. Зрелостта изисква да спрем да зависим от родителите си и да разчитаме на себе си. По същия начин трябва да се научим да правим независими преценки, независими от основните социални институции.

Изискванията към личността в наше време са непосилно високи. Целта на тази книга е да ви помогне във вашето лично пътуване. Що се отнася до груповите пътувания, това е друга задача. Преди да можете да тръгнете на пътешествието на вътрешния герой, вашето рационално его трябва да каже „да“. Душата не се нуждае от книги, тя вече знае пътя. Но тя се нуждае от егото, което да я придружава. В края на краищата практичното, заземено его е това, което ще гарантира, че пътуването на Душата няма да превърне живота в хаос.

Източник