Светът в теб21 ноември 2024

Горделивостта е коренът на всички човешки грехове

Сергей Лазарев: Ако човек е скромен, той трябва в същото време да бъде искрен и безстрашен

Снимка: Wikimedia Commons

След „Лицата на горделивостта“, издателство „Жануа`98“ пусна на пазара и „Преодоляване на горделивостта“ от Сергей Лазарев. Преводач е Жанна Фридман. Според Лазарев горделивостта е коренът на всички други човешки грехове. (Важно е да се направи разлика между гордост и горделивост – бел.ред.) Ако човек не я преодолее доброволно, съдбата го принуждава да го направи насила – чрез болест, нещастие, проблеми с потомството. Следователно разбирането как да преодолеем горделивостта е изключително важно за всеки от нас.

Книгата „Преодоляване на горделивостта“ е логично продължение на труда „Лицата на горделивостта“ с нови изследвания и заключения, обясняват реските издатели на Лазарев на сайта му. Читателите ще научат как се преодолява горделивостта в различни житейски ситуации и как човек, започващ да разбира необходимостта от приемане на по-висша воля, може да избегне смъртна опасност. Книгата съдържа и отговори на читателски въпроси по тази тема.

Лазарев съветва като лекарство номер 1 – в молитвите си да включваме покаяние за горделивостта и да молим да ни бъде отнета. Той засяга и други проблеми – как да не се превърнем в абсолютни максималисти? Как да се научим да не изпадаме в крайности?

Библията ясно заявява, че горделивостта е отделяне от Бог, а Бог е любов. Следователно отдалечаването от любовта е горделивост.
Смирението е липсата на съжаления, страхове, оплаквания от съдбата, униние и лоши мисли за бъдещето.
Трябва всеки ден да се стремим към любов и да чувстваме, че причината за всички неща е Създателят. Източникът на всичките ни благословии и смисълът на живота ни е Създателят.
Способността да се стремиш към нещо бавно, но непрестанно е по същество вяра.
Трябва да можете да се държите правилно по време на конфликт: поддържайте любовта и добродушието в душата си, не се дразнете, не се опитвайте да унижавате и потискате другия, не отмъщавайте в замяна. Демонстрирайте добротворната си природа и уважение към опонента си, като същевременно защитавате собственото си достойнство. Това е диалектиката, за която е нужна любовта.
Когато се обръщаме към Бог в Господнята молитва и молим да ни даде парче хляб – „Насъщния ни хляб дай ни днес“ – това не означава, че трябва да седим и да чакаме това парче хляб да ни бъде донесено чинийка. Трябва да направим всичко възможно, за да си изкарваме парчето хляб. Дали ще го получим или не, се определя отгоре.
Щастието е състояние на ума. Ако човек стриктно привързва понятието щастие към парите, тогава той вече е нещастен.
Трябва да бъдеш уверен, смел, решителен и в същото време смирен - това е учил Христос. Ако човек има вътрешна енергия, той намира начини да я реализира, тогава той може да спечели пари, да стане известен и да реализира желанията си.
Ако човек е смел, това качество трябва да бъде балансирано от предпазливост; ако човек е енергичен, трябва да може да си почива; ако човек е скромен, той трябва в същото време да бъде искрен и безстрашен, за да не се превърне скромността в унижение. Човешките качества трябва да са диалектически свързани.
Не трябва да мразим лошото, стремейки се към доброто, а да превръщаме лошото в добро.
Православието има прекрасни формулировки: „Справедливостта без любов прави човека жесток“, „Отговорността без любов прави човека безцеремонен“ и т.н. Тоест без любов положителните качества на човека се превръщат в отрицателни. Но тези фрази не съдържат основното: когато човек има любов в душата си, тогава алчността става пестеливост, страхливостта става предпазливост и т.н.
Добродетелта не е крайност, добродетелта обединява две противоположности, уравновесява противоположностите чрез любовта. Това е по-високото ниво на любовта, това е вече диалектическо мислене.
За езичника смелостта е противоположност на страхливостта. За един монотеист смелостта е комбинация от безстрашие и предпазливост. Смелостта без предпазливост се превръща в самоубийство. Лишената от здрав разум искреност се превръща в глупост.
Когато човек не се стреми да балансира противоположностите, а се опитва да унищожи лошото, той е обречен на проблеми, тъй като горделивостта му ще расте.
Основният регулатор на енергийното състояние на човека са неговите чувства. Човек с хармонични чувства, с любов в душата си е защитен от всякакви негативни влияния. И този, който забравя, че човешката воля е второстепенна, и се опитва да реши сам проблема със собствената си сигурност, такъв човек неусетно, но много силно увеличава горделивостта си. И тогава такъв човек може да има проблеми със съдбата, неприятности, болести; такъв човек може да привлече престъпник към себе си и да стане негова жертва.
На информационно ниво всички хора са обвързани - следователно, подсъзнателно желаейки да навредим на някого, ние убиваме себе си и нашите потомци. Човешката логика и Божествената логика са различни.
Колкото повече човек харесва работата си и колкото повече енергия й отдава, толкова повече се привързва. Формира се функция, която започва да съществува самостоятелно и да управлява човека. И най-добрата, и най-обичаната работа е максималното изкушение да забравиш за Бога.
Няма значение кой ден е, петък, събота или неделя - в този ден човек трябва вътрешно напълно да се откаже от всички привързаности, ако иска да запази духовна хармония.
Неслучайно в Православието темата за смирението пред ударите на съдбата звучи толкова силно: не е нужно да разбираме защо се е случило така, а не иначе. Всичко, което се случва, трябва да се приема като най-висша воля, без вътрешен протест. Тогава отношението на човека към света ще се промени, тогава той ще започне да променя характера си и ще се приведе в състояние на хармония.
Ако лишим човек от правото на избор, тогава ние сами ще трябва да носим отговорност за неговата съдба и за нашите съвети.
За да спаси душата, природата има много различни механизми за възпрепятстване на това, което пречи на любовта в душата. Такъв човек може да има наранявания, може да се разболее и това ще му попречи да си върши работата както трябва. Всичко може да му се случи, включително загуба на живот, ако горделивостта му премине червената линия.

Сергей Лазарев вече 30 години изследва връзката между душата и тялото, кармичните закони, както и влиянието на чувствата, мислите и действията върху съдбата и здравето на човека. Книгата „Диагностика на кармата. Система за саморегулиране на полето” е абсолютен бестселър от 1993 г. насам. Този труд е публикуван на 16 езика. Повече от милион копия на книгата са продадени по целия свят. Поредицата от 12 книги „Диагностика на кармата“ се превърна в едно от най-разпознаваемите произведения на С.Н. Лазарев. В поредицата „Опит за оцеляване“ пък се разглеждат проблемите на индивидуалното битие в съвременния свят, където моралните ценности и духовността се сблъскват с жестокостта на реалността.

Източник