Светът в теб2 април 2025

Какво бихте казали на по-младото си аз?

Писменото послание до ваша друга версия е чудесна терапия за психиката и душата

Снимка: Wikimedia Commons

В TikTok има нова тенденция, вдъхновена от стихотворение на писателката Jennae Cecelia. Хвърлена е ръкавица към творците – да си представят как току-що са пили кафе с по-младото си аз и да разкажат за срещата. Резултатът е ползотворен и за всяка от „версиите“ на личността. По-младата версия (детето в нас) оставя на срещата вечните си нерешени конфликти и получава подкрепата, топлината и любовта на възрастното аз. А то пък от своя страна получава по-ясна представа за себе си в миналото, за това какъв път е извървяло, колко упорито се е усъвършенствало и докъде е стигнало в развитието си.

Всъщност тази терапевтична техника е отдавна известна на психолозите. Наричат я наративна терапия - включва дълбоко себепознание и себеизява чрез творческо писане. Физическото записване на преживяванията ви или споделянето на истории за случилото се в живота ви може да ви помогне да се отървете от отрицателните мисловни модели, стереотипи и други закостенели социални предразсъдъци.

„Историите, които си разказваме, могат да се превърнат в самоизпълняващи се пророчества“, казва терапевтът Джордан Мадисън пред Well+Good. Наративната терапия е свързана с разглеждането на голямата картина от външна гледна точка, което може да ви предпази от прекалено вторачване в проблемите или само върху негативното. Ако разбирате историята на собствения си живот, можете по-добре да осъзнаете как да пренапишете следващата глава според вашите предпочитания.

Напишете своята житейска история

Едно проучване, публикувано в The Journal of Positive Psychology, изследва как уменията на човек за разказване на истории са свързани с чувството му за смисъл в живота. Резултатите сочат, че хората, които са по-добри разказвачи на истории, имат по-силно чувство за цел, смисъл и растеж.

Кристин Прайд е дългогодишен издател на мемоари и автор на предстоящия роман All the Men I've Loved Again. Тя също има мнение по въпроса с излагането на мисли на хартия: „Има много лично писане, което може да бъде наистина полезно и терапевтично“. Тя съветва да държим на нощното си шкафче дневник и да вписваме в него преживяванията си във вид на писмо до своето по-младо аз като вложим цялата си откровеност в него. Така и така тези писма няма да бъдат изпратени никога, можем да сме безусловно честни. А това действа разтоварващо.

Препрочитайте написаното като външен наблюдател, забележете кои сюжетни линии продължават да изскачат. Какви безполезни мисловни модели продължавате да виждате?

„Преформулирането и забелязването на модели са мощни инструменти за подобряване на вашето психично здраве“, казва Мадисън. „Когато осъзнаете моделите, в които участвате, и че имате силата да ги промените, това ви помага да се чувствате по-малко заседнали и да работите върху малки навици и промени в мислите и поведението, за да правите нещата по различен начин.“

Източник